Първо Царе 30:6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁶ И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички беше преогорчена, всеки тъжеше за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

Цариградски

⁶ И оскърби се Давид много, защото людете говореха с камене да го убият, понеже душата на всичките люде беше преогорчена, всеки за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа Бога своего.

Ревизиран

⁶ И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.

Верен

⁶ И Давид беше в голямо притеснение, защото народът говореше да го убие с камъни, понеже целият народ беше огорчен духом, всеки за синовете си и дъщерите си. Но Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁶ А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.

Библия ревизирано издание

⁶ И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

Библия синодално издание (1982 г.)

⁶ Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си.

Първо Царе 30:6 Referencias Cruzadas

Битие 32:7

А Яков, като много се уплаши и притесни, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:

Второ Царе 17:8

Хусай рече още: Ти знаеш баща си и неговите мъже, че са силни мъже и че са раздразнени както мечка в полето, лишена от малките си; и баща ти, какъвто е воин, няма да нощува с воините;

Четвърто Царе 4:27

Но когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиези се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея, а Господ е скрил причината от мене и не ми я е открил.

Йов 13:15

Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; но пак ще защитя пътищата си пред Него.

Псалми 116:10

Аз повярвах, затова говорих; много бях наскърбен.

Псалми 138:3

В деня, когато извиках, Ти ме послуша; ободри – със сила в душата ми.

Псалми 18:2

Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, щит мой, рогът на избавлението ми и високата ми кула.

Псалми 18:6

В утеснението си призовах Господа и към Бога мой викнах; от храма Си Той чу гласа ми и викането ми пред Него стигна до ушите Му.

Псалми 25:17

Облекчи скърбите на сърцето ми, извади ме из утесненията ми.

Псалми 27:14

Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.

Псалми 31:24

Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на Господа.

Псалми 42:11

Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя; Спасителя мой и Бога мой.

Псалми 42:5

Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.

Псалми 42:7

Бездна бездна призовава с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

Псалми 56:11

На Бога се уповавам; няма да се боя; какво ще ми стори човек?

Псалми 62:1

За диригента, по Едутун. Давидов псалом. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми.

Псалми 62:5

Но ти, о душе моя, тихо се уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ.

Псалми 71:4

Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия, от ръката на законопрестъпника и насилника.

Псалми 71:5

Защото Ти, Господи Боже, си моя надежда; на Тебе съм се уповавал от младостта си.

Изход 17:4

Тогава Мойсей извика към Господа, казвайки: Какво да правя с този народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.

Притчи 18:10

Името Господне е яка кула – праведният прибягва в нея и е в безопасност.

Исаия 25:4

Защото Ти си бил крепост на сиромаха, крепост на бедния в утеснението му, прибежище от буря, сянка от пек; защото устремът на насилниците е като буря върху стена.

Йеремия 16:19

Господи, сило моя и крепост моя, прибежище мое в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от краищата на земята и ще кажат: Бащите ни не наследиха друго освен лъжи, суета, и безполезни неща.

Йона 2:2

В скръбта си извиках към Господа и Той ме послуша; от вътрешността на Шеол извиках и Ти чу гласа ми.

Числа 14:10

Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господнята слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израиляни.

Матей 21:9

А множествата, които вървяха пред Него, и които Го следваха, викаха: Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините!

Матей 27:22

Пилат ги попита: Тогава какво да правя с Исус, наречен Помазаник? Те всички казаха: Да бъде разпнат.

Йоан 8:59

Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма [минавайки; и така си отиде].

Римляни 4:18

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: „Толкова ще бъде твоето потомство“.

Римляни 4:20

обаче относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, а се закрепи във вярата, и отдаде слава на Бога,

Римляни 8:31

И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

Второ Коринтяни 1:6

Но ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за ваша утеха [и спасение], което създава у вас търпеливо понасяне на същите страдания, които понасяме и ние.

Второ Коринтяни 4:8

Угнетявани сме отвсякъде, но не сме сломени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

Второ Коринтяни 7:5

Защото, откакто дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме утеснявани: отвън борби, отвътре страхове.

Евреи 13:6

така че дързостно казваме: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми стори човек?“

Съдии 18:25

А данците му рекоха: Да не се чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та да изгубиш живота си и живота на домашните си.

Съдии 20:22

Но Израилевите мъже се окуражиха и се опълчиха пак на бой – на мястото, където се бяха опълчили първия ден.

Първо Царе 1:10

И тъй, преогорчена в духа си, тя се молеше на Господа и плачеше горко.

Първо Царе 23:16

Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в гората, та укрепи ръката му в Бога.

Първо Царе 28:15

И Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме накара да изляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо притеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш какво да правя.