Първо Царе 23 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Давид спасява Кеила

¹ След това известиха на Давид: Ето, филистимците воюват против Кеила и разграбват гумната.

² Затова Давид се допита до Господа: Да ида ли да поразя тези филистимци? И Господ каза на Давид: Иди порази филистимците и избави Кеила.

³ А мъжете на Давид му рекоха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски!

⁴ Затова Давид пак се допита до Господа. И Господ му отговори: Стани, слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.

⁵ Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, воюва против филистимците, взе добитъка им и ги порази с голямо клане. Така Давид избави кеилските жители.

⁶ А когато Авиатар, Ахимелеховият син избяга при Давид в Кеила, той слезе с ефод в ръката си.

Саул преследва Давид

⁷ И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми, защото щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.

⁸ Затова Саул свика всичките си мъже на война, да слязат в Кеила, за да обсадят Давид и мъжете му.

⁹ Но Давид, като научи, че Саул крои зло против него, рече на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода.

¹⁰ И Давид каза: Господи, Боже Израилев, слугата ти чу със сигурност, че Саул възнамерява да дойде в Кеила да съсипе града заради мене.

¹¹ Ще ме предадат ли кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както чу слугата ти? Господи, Боже Израилев, моля Ти се, кажи на слугата си. И рече Господ: Ще слезе.

¹² Тогава каза Давид: Кеилските мъже ще предадат ли мене и мъжете ми в Сауловата ръка? И рече Господ: Ще предадат.

¹³ Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се вдигнаха, та излязоха от Кеила и отидоха, където можаха. И известиха на Саул, че Давид побягнал от Кеила, затова той се отказа да иде там.

¹⁴ А Давид живееше в пустинята на недостъпни места и из хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.

¹⁵ И тъй, Давид, като видя, че Саул бе излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в гората.

¹⁶ Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в гората, та укрепи ръката му в Бога.

¹⁷ И каза му: Не бой се; защото ръката на баща ми Саул няма да те намери; и ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе; да! И баща ми Саул знае това.

¹⁸ И те двамата сключиха завет пред Господа; и Давид остана в гората, а Йонатан се прибра у дома си.

¹⁹ Тогава зифийците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Не се ли крие Давид у нас из недостъпни места вътре в гората, на хълма Ехела, който е на юг от Есимон?

²⁰ Сега, царю, слез, ако желае душата ти; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката на царя.

²¹ И рече Саул: Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте.

²² Идете и се уверете още по-точно, научете и вижте мястото, където е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.

²³ И тъй, вижте и научете в кое от всички скришни места се крие, а когато се върнете при мене с положително известие, ще отида с вас; и ако е в тази земя, ще го издиря измежду всички Юдови хиляди.

²⁴ И те станаха, та отидоха в Зиф преди Саул. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, на полето, на юг от Есимон.

²⁵ И тъй, Саул и мъжете му отидоха да го търсят; защото бяха известили на Давид, поради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон; и Саул, като чу, завтече се след Давид в пустинята Маон.

²⁶ И Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му – от другата страна на хълма; и Давид бързаше да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му бяха оградили Давид и мъжете му, за да ги хванат.

²⁷ Но дойде вестител при Саул и рече: Побързай да дойдеш, защото филистимците нападнаха земята.

²⁸ Затова Саул се върна от преследването на Давид и отиде против филистимците, по която причина нарекоха онова място Села-Амалекот.