Четвърто Царе 4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Вдовицата и дървеното масло

¹ А една от жените на проро-ческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.

² И Елисей ѝ каза: Що да ти сторя? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо вкъщи, освен един съд с дървено масло.

³ И рече: Иди, вземи назаем отвън, от всичките си съседи, съдове, празни съдове; заеми не малко.

⁴ После влез и затвори вратата след себе си и след синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и пълните слагай настрана.

⁵ И тъй, тя си отиде от него, и затвори вратата след себе си и след синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

⁶ И като се напълниха съдовете, каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ рече: Няма друг съд. И маслото престана.

⁷ Тогава тя дойде и каза на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото, та плати дълга си и живей с останалото – ти и синовете ти.

Възкресението на сина на сунамката

⁸ И един ден Елисей отиде в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минеше, отбиваше се там, за да яде хляб.

⁹ И жената каза на мъжа си: Ето, познавам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.

¹⁰ Да направим една горна стаичка на стената и да сложим там за него легло, маса и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.

¹¹ И един ден, като дойде там и се отби в стаичката, и си легна в нея,

¹² рече на слугата си Гиези: Повикай тази сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

¹³ И рече на Гиези: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; що да ти сторим? Да говорим ли за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред моя народ.

¹⁴ Елисей каза: Тогава що да сторим за нея. А Гиези отговори: Наистина тя няма син, а мъжът ѝ е стар.

¹⁵ И Ели сей каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

¹⁶ И Елисей ѝ рече: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

¹⁷ Но жената зачена и роди син на другата година по това време, както ѝ бе казал Елисей.

¹⁸ И когато порасна детето, отиде един ден при баща си, при жетварите.

¹⁹ И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на един от слугите: Занеси го при майка му.

²⁰ И като го взе, занесе го при майка му; и детето седя на коленете ѝ до пладне, и тогава умря.

²¹ И тя се качи, та го положи на леглото на Божия човек и като затвори вратата след него, излезе.

²² Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати ми един от слугите и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

²³ А той рече: Защо да отидеш днес при него? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.

²⁴ Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене, освен ако ти заповядам.

²⁵ И тъй, стана, та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиези: Ето там сунамката!

²⁶ Сега тичай да я посрещнеш и я попитай: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

²⁷ Но когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиези се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея, а Господ е скрил причината от мене и не ми я е открил.

²⁸ А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

²⁹ Тогава Елисей каза на Гиези: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди; ако срещнеш човек, да не го поздравяваш и ако те поздрави някой, да не му отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

³⁰ А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана и тръгна след нея.

³¹ А Гиези мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, ни отговор. Затова се върна да го посрещне и му извести: Детето не се събуди.

³² И когато влезе Елисей в къщата, ето, детето умряло, положено на леглото му.

³³ И той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа.

³⁴ Тогава се качи, легна върху детето и като сложи устата си върху неговите уста, и очите си – върху неговите очи, и ръцете си – върху неговите ръце, простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

³⁵ После се оттегли и ходеше насам-натам из къщата; тогава пак се качи и се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и отвори очите си.

³⁶ А Елисей извика Гиези и каза: Повикай тази сунамка. Гиези я повика; и когато влезе при него, каза ѝ: Вземи сина си.

³⁷ И тя влезе, падна на нозете му и се поклони до земята, и вдигна сина си, та излезе.

Смърт в котела

³⁸ Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици и го слушаха, каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици.

³⁹ И един излезе на полето, за да набере зеленище и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си и се върна, и ги наряза в котела с варивото, понеже не ги познаваха.

⁴⁰ После сипаха на мъжете да ядат; а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него.

⁴¹ А той каза: Донесете тогава брашно. И като го сипа в котела, рече: Сипи на мъжете да ядат. И нямаше нищо вредно в котела.

Нахранване на стоте

⁴² В това време един човек от Баал-Шалиша дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. И рече: Дай на мъжете да ядат.

⁴³ И слугата му рече: Какво! Как мога да сложа това пред стотина човека? А той каза: Дай на мъжете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

⁴⁴ Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха и остана излишък, според Господнето слово.