И Господ Бог образува човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана живо същество.
Псалми 146:4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Излиза ли диханието му, той се връща в земята си; в тоя същия ден загиват намеренията му. Цариградски Духът му излазя, той се връща в земята си: В този ден погинват помишленията му. Ревизиран Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му. Верен Духът му излиза, той се връща в земята си и в същия този ден намеренията му загиват. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Диханието на човека излиза и той се връща в пръстта; в този ден завършват неговите замисли. Библия ревизирано издание Излезе ли духът му, той се връща в земята си; в същия този ден загиват намеренията му. Библия синодално издание (1982 г.) изчислява броя на звездите; всички тях нарича с имената им. |
И Господ Бог образува човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана живо същество.
С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.
И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя изпод небето всяка плът, която има в себе си дъх на живот; всичко, което се намира на земята, ще измре.
заклевам се, че през всичкото време, докато има живот в мене, и дъхът Божи е в ноздрите ми,
Скриеш ли лицето Си, те се плашат; отнемеш ли дъха им, те умират и връщат се в пръстта.
и се върне пръстта в земята, откъдето е дошла, и духът се върне при Бога, Който го е дал.
И любовта им, и омразата им, и завистта им вече са изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.
Не се доверявайте на човека, в чиито ноздри е само лъх; защото за какво може да се разчита на него?
Дишането на ноздрите ни, помазаникът Господен, е уловен в техните ями, онзи, за когото казвахме: Под сянката му ще живеем между народите.
а си се надигнал против Небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино, ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които нито виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти и в Чиято власт са всичките твои пътища, ти не прослави.
Обаче ние поучаваме мъдрост между зрелите, но не мъдрост от този век, нито от първенците на този век, които преминават;