Йов 14 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

² Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се задържа.

³ И върху такъв ли отваряш очите Си, и ме караш на съд с Тебе?

⁴ Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

⁵ Тъй като дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

⁶ отвърни погледа Си от него, за да си почине, като наемник да доизкара деня си.

⁷ Защото за дървото има надежда, че, ако бъде отсечено, пак ще поникне, и че филизът му няма да изчезне.

⁸ Даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

⁹ пак от лъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

¹⁰ Но човек умира и прехожда; да, човек издъхва и де го?

¹¹ Както водите чезнат из морето и реката пресеква и пресъхва,

¹² така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, няма да се събуди, и няма да стане от съня си.

¹³ О, да би ме скрил Ти в шеол, да би ме покрил, докато премине гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мене!

¹⁴ Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

¹⁵ Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш творението на ръцете Си.

¹⁶ А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

¹⁷ Престъплението ми е запечатано в кесия и зашиваш беззаконието ми.

¹⁸ Наистина както планината като пада, се руши, и скалата бива преместена от мястото си;

¹⁹ както водите изтриват камъните; и пороите завличат пръстта от земята; така Ти погубваш надеждата на човека.

²⁰ Надделяваш всякога над него и той прехожда; изменяш изгледа на лицето му и го отпращаш.

²¹ Синовете му стигат до почит, а той не знае; и биват свалени, а той не забелязва това;

²² знае само, че снагата му е в болки и душата му жалее.