то тези трима пробиха филистимския стан и наляха вода от Витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха, донесоха на Давид. Но Давид отказа да я пие, а я възля пред Господа, като рече:
Деяния 20:24 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Но не се скъпя за живота си и не ми се свиди за него, стига само да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат. Más versionesЦариградски Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповядвам евангелието на Божията благодат. Ревизиран Но не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат. Новият завет: съвременен превод Но за мен не е важно дали ще живея или ще умра. Всичко, което искам, е да завърша делото и изпълня мисията, която получих от Господ Исус — да свидетелствам за Благата вест за Божията благодат. Верен Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. Библия ревизирано издание Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. |
то тези трима пробиха филистимския стан и наляха вода от Витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха, донесоха на Давид. Но Давид отказа да я пие, а я възля пред Господа, като рече:
защото имам петима братя, за да ги предупреди, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
който, като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.
И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, иде след мене Един, на Когото не съм достоен да развържа обувката на нозете.
Но те пак преседяха там доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да се вършат знамения и чудеса чрез техните ръце.
И след много разпитване Петър стана и им каза: Братя, вие знаете как в ранните дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел усещаше подтик да говори словото и заявяваше на юдеите, че Исус е Помазаникът.
като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
освен че Святият Дух ми заявява във всеки град, казвайки, че окови и скърби ме очакват.
И сега, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.
Тогава Павел отговори: Какво правите вие, защо плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса.
А Господ му рече: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе, и пред израиляните;
Но ако е по благодат, не е вече по дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е по дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].
Затова, любезни мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте всякога в Господнето дело, като знаете, че в Господа трудът ви не е празен.
Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.
понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.
Голямо е моето доверие във вас, много се хваля с вас, изпълнен съм с утеха; във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.
Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,
Поради това ви моля да не се обезсърчавате от моите страдания за вас, тъй като те са ваша слава.
Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и с всички вас се радвам.
понеже заради Христовото дело той беше близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни недостига на вашите услуги към мене.
Сега се радвам в страданията си за вас и допълвам недостига на Христовите скърби в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата;
но като бяхме по-напред пострадали и поругани във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.
за да не се разколебае никой от тези скърби; защото вие знаете, че за това сме определени.
Затова и така страдам. Но не се срамувам, защото зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.
гоненията, страданията, които ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях Господ ме избави.
Но Господ беше с мене и ме укрепи, за да се прогласи напълно посланието чрез мене и да чуят всичките езичници; и аз бях избавен от устата на лъва.
а в Своите времена яви изпълнението на това Свое слово чрез посланието, поверено на мене по заповед на Бога, нашия Спасител –
Защото вие състрадавахте на онези, които бяха в окови, и радостно посрещахте разграбването на имота ви, като знаехте, че имате по-добър и траен имот.
Чрез Сила, верния брат, както го мисля, писах ви накъсо, да ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат. Стойте твърди в нея.
От това познаваме любовта, че Той даде живота си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.
А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си дотолкова че да бягат от смърт.
И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и каза им се да си почиват още малко време, докато се допълни броят на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.