Първо Солуняни 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Служението на Павел в Македония

¹ Защото сами вие знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно;

² но като бяхме по-напред пострадали и поругани във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

³ Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито лукавство;

⁴ но както сме били одобрени от Бога да ни повери делото на благовестието, така говорим, не за да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

⁵ Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел);

⁶ нито сме търсили слава от човеци, било от вас, било от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

⁷ но сме били благи сред вас като доилка, когато се грижи за чадата си.

⁸ Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

⁹ Защото вие, братя, помните нашия труд и усилие, как, работещи ден и нощ, за да не бъдем в тежест на нито един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие.

¹⁰ Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме сред вас, вярващите,

¹¹ като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – чадата си,

¹² и ви заръчвахме да живеете достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

¹³ Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите.

¹⁴ Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже и вие претърпяхте същото от своите сънародници, както и те от юдеите;

¹⁵ които и Господа Исуса, и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всичките човеци са противни,

¹⁶ като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

Желанието на Павел да види солунците

¹⁷ А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (колкото за телесно присъствие, а не за сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

¹⁸ Защото поискахте да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи.

¹⁹ Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

²⁰ Защото вие сте наша слава и радост.