Деяния 20 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

През Македония и Гърция

¹ След утихването на мълвата Павел повика учениците и като ги увеща, прости се с тях, и тръгна да отиде в Македония.

² И като мина през онези места и увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

³ И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

⁴ И придружиха го до Азия берянинът Сопатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

⁵ А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;

⁶ и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове, и за пет дена дойдохме при тях в Троада, където преседяхме седем дена.

Възкръсването на Евтих в Троада

⁷ И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

⁸ И имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.

⁹ И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, като беше обладано от сън, падна долу от третия етаж; и вдигнаха го мъртво.

¹⁰ Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

¹¹ След това той се качи горе, разчупи хляба, та похапна и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

¹² А момчето доведоха живо, и немалко се утешиха.

Обръщението на Павел към презвитерите в Ефес

¹³ А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асос, където щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като щеше сам да отиде пеш.

¹⁴ И когато се събра с нас в Асос, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

¹⁵ И оттам, като отплувахме, на другия ден дойдохме срещу Хиос, а на по-другия стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

¹⁶ Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия: понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

¹⁷ А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

¹⁸ И като дойдоха при него, каза им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах всичкото време между вас

¹⁹ в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

²⁰ как не се посвених да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

²¹ като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

²² И ето сега, заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

²³ освен че Святият Дух ми заявява във всеки град, казвайки, че окови и скърби ме очакват.

²⁴ Но не се скъпя за живота си и не ми се свиди за него, стига само да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

²⁵ И сега ето, аз зная, че ни един от вас, между които минах и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

²⁶ Затова заявявам ви в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

²⁷ защото не се посвених да ви изявя всичката Божия воля.

²⁸ Внимавайте за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със собствената Си кръв.

²⁹ Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

³⁰ и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено и ще отвличат учениците след себе си.

³¹ Затова бдете и помнете, че три години, ден и нощ, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

³² И сега, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

³³ На никого среброто или златото, или облеклото не съм пожелал.

³⁴ Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.

³⁵ Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.

³⁶ Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

³⁷ И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,

³⁸ наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.