Деяния 21 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Към Ерусалим

¹ Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следващия ден на Родос, и оттам на Патара.

² И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.

³ И когато вече Кипър се показа, оставихме го отляво, плавахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

⁴ И като издирихме учениците, преседяхме там седем дена; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Ерусалим.

⁵ И когато прекарахме тези дни, излязохме и тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и коленичили на брега, помолихме се.

⁶ И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

⁷ И ние, като преплувахме разстоянието от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

⁸ А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който бе един от седемте дякони, и останахме у него.

⁹ А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

¹⁰ И след като бяхме преседели там много дни, един пророк, на име Агав, слезе от Юдея.

¹¹ И като дойде при нас, взе Павловия пояс, та си върза нозете и ръцете и рече: Ето какво казва Святият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

¹² И като чухме това, и ние, и тамошните, молихме Павел да не отива в Ерусалим.

¹³ Тогава Павел отговори: Какво правите вие, защо плачете, та ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса.

¹⁴ И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господнята воля.

¹⁵ И след тези дни приготвихме се за път, и отидохме в Ерусалим.

¹⁶ А с нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, довеждайки със себе си някой си кипрянин Мнасон, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

Пристигането на Павел в Ерусалим

¹⁷ И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

¹⁸ И на другия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всичките презвитери.

¹⁹ И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

²⁰ А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

²¹ А за тебе са уведомени, че си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.

²² И тъй, какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

²³ Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;

²⁴ вземи ги, извърши очистването си заедно с тях и плати разноските им да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

²⁵ А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв и удавено, също и от блудство.

²⁶ Тогава Павел взе мъжете при себе си; и на следващия ден, като извърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога ще се свършат дните, определени за очистването, когато ще се принесе приносът за всеки един от тях.

Арестуването на Павел

²⁷ И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, сложиха ръце на него и викаха:

²⁸ О, израиляни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.

²⁹ (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

³⁰ И целият град се развълнува, и людете се стекоха; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

³¹ И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;

³² и той завчас взе войници и стотници, и се спусна срещу тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.

³³ Тогава хилядникът се приближи, та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е сторил.

³⁴ А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

³⁵ А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на навалицата;

³⁶ защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

Павел говори на народа

³⁷ И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Ти си знаел гръцки!

³⁸ Не си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

³⁹ А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

⁴⁰ И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: