И Авраам издъхна, умря в честита старост, стар и сит от дни; и прибра се при людете си.
Битие 37:35 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И всичките му синове и всичките му дъщери станаха да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. Така го оплакваше баща му. Цариградски И станаха всичките му синове и всичките му дъщери за да го утешат; но не щеше да се утеши, и думаше: С оплакването си ще сляза при сина си в гроба. И плака го баща му. Ревизиран И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. Верен И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол. Така баща му го оплака. Съвременен български превод (с DC books) 2013 А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му. Библия ревизирано издание Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. Библия синодално издание (1982 г.) И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му. |
И Авраам издъхна, умря в честита старост, стар и сит от дни; и прибра се при людете си.
А Лаван в отговор рече на Яков: Тези жени са мои дъщери, децата са мои деца, и стадата са мои стада. Всичко, което виждаш, е мое. Ала какво мога да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?
И Исаак като издъхна, умря; стар и сит от дни се прибра при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.
А Яков каза: Синът ми няма да дойде с вас, защото брат му умря, и само той остана от майка си; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
И рече Израил: Стига ми това; синът ми Йосиф е още жив; ще ида и ще го видя, преди да умра.
И рече Израил на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти; но ето, Бог ми показа и потомството ти.
И по-старите слуги на дома му дойдоха при него, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.
А сега то умря; защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
А тримата приятели на Йов, като чуха за всичкото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от дома си – Теманеца Елифаз, Шуахеца Билдад и Нааматеца Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да му съчувстват и да го утешат.
В деня на неволята си търся Господа, нощем простирам ръката си към Него непрестанно; душата ми не иска да се утеши.
Всичко, с което се заеме ръката ти, да прави според силата си, защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, където отиваш.
Така казва Господ: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач; Рахил оплаква чадата си и не иска да се утеши за чадата си, защото ги няма вече.