Битие 42 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Братята на Йосиф отиват в Египет

¹ А като видя Яков, че в Египет има жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

² Рече още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете, за да живеем и да не измрем.

³ Тогава десетте Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

⁴ Но Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята му; защото мислеше: Да не би да му се случи злощастие.

⁵ И тъй, сред онези, които идеха да купят жито дойдоха и синовете на Израил; защото имаше глад в Ханаанската земя.

⁶ А понеже Йосиф беше управител на земята, и тъкмо той продаваше на всичките тамошни люде, братята на Йосиф, като дойдоха, поклониха му се до земята.

⁷ А Йосиф, като видя братята си, позна ги; но престори се, че не ги познава, говореше им грубо и каза им: Откъде идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

⁸ Но при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.

⁹ Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте съгледвачи; дошли сте да оглеждате голотата на тази земя.

¹⁰ А те му казаха: Не, господарю; слугите ти дойдоха да си купят храна.

¹¹ Ние всички сме синове на един човек; честни човеци сме; слугите ти не са съгледвачи.

¹² Но той им каза: Не; дошли сте да оглеждате голотата на земята.

¹³ А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и ето, най-малкият е днес при баща ни, а единият го няма.

¹⁴ А Йосиф им каза: Тъкмо това ви казах, когато рекох: Съгледвачи сте.

¹⁵ Ето как ще бъдете изпитани: кълна се във Фараоновия живот, няма да излезете оттук, ако не дойде тук най-малкият ви брат.

¹⁶ Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина; и ако не, кълна се във Фараоновия живот, наистина сте съгледвачи.

¹⁷ И сложи ги под стража за три дни.

¹⁸ А на третия ден Йосиф им каза: Това сторете, и ще живеете; защото аз се боя от Бога:

¹⁹ ако сте честни, нека остане един от вас, братята, запрян в този затвор; а вие идете, закарайте жито за гладуващите си семейства,

²⁰ но ми доведете най-малкия си брат; така ще се докаже, че думите ви са верни и вие няма да умрете.

²¹ И казаха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.

²² А Рувим им отговори: Не ви ли казах: Не съгрешавайте против момчето? Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква.

²³ А те не знаеха, че Йосиф им разбира, защото говореха с него чрез преводач.

²⁴ И той се оттегли от тях и плака; после пак се върна при тях и говори им; и взе измежду тях Симеон, та го върза пред очите им.

²⁵ Тогава Йосиф заповяда да напълнят чувалите им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала и да им дадат храна за из път; така и сториха с тях.

²⁶ А те натовариха житото на ослите си и тръгнаха.

²⁷ Но когато един от тях развърза чувала си в гостилницата, за да даде храна на осела си, видя парите си в отвора на чувала.

²⁸ И рече на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се смутиха, и те се спогледаха с трепет един друг, казвайки: Какво ни стори Бог?

²⁹ И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

³⁰ Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо, и ни взе за съгледвачи на страната.

³¹ Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме съгледвачи;

³² дванадесет братя сме, синове на един баща; единият от нас го няма, а най-малкият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

³³ И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята си при мене и вземете жито за гладуващите си семейства, та си идете,

³⁴ но ми доведете най-малкия си брат; тогава ще позная, че не сте съгледвачи, а сте честни, ще пусна брат ви и вие ще търгувате в тази земя.

³⁵ А като изпразвахме чувалите си, ето, на всекиго възела с парите беше в чувала му. И те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

³⁶ Тогава им каза баща им Яков: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!

³⁷ А Рувим отговори на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

³⁸ А Яков каза: Синът ми няма да дойде с вас, защото брат му умря, и само той остана от майка си; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.