Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврам и му каза: Аз съм Всемогъщият Бог; ходи пред Мене и бъди непорочен.
Четвърто Царе 20:3 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Спомни си, Господи, как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко. Цариградски Моля се, Господи, помни сега как ходих пред тебе с истина и с цяло сърдце, и направих угодното пред тебе. И плака Езекия с голям плач. Ревизиран Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко. Верен О, ГОСПОДИ, моля Те, спомни си как ходих пред Теб с истина и с неразделено сърце и върших това, което е добро пред Теб! И Езекия плака горчиво. Съвременен български превод (с DC books) 2013 „О Господи, спомни си как вървях пред Тебе с вярност и с предано на Тебе сърце и вършех всичко, което е праведно в Твоите очи.“ И Езекия се разплака силно. Библия ревизирано издание Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което е угодно пред Теб. И Езекия плака горко. Библия синодално издание (1982 г.) о, Господи, спомни си, че аз ходих пред лицето Ти вярно и с предано Тебе сърце, и върших, каквото беше угодно пред очите Ти. И заплака Езекия силно. |
Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврам и му каза: Аз съм Всемогъщият Бог; ходи пред Мене и бъди непорочен.
Тогава си спомни Бог за Ной, за всичко живо и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог изпрати вятър по земята, и водите престанаха.
Защото, когато остаря Соломон, жените му наклониха сърцето му към други богове; а сърцето му не беше праведно пред Господа, неговия Бог, както сърцето на баща му Давид.
Но високите места не се премахнаха; сърцето обаче на Аса бе изцяло предадено на Господа през всичките му дни.
за да утвърди Господ словото, с което е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол.
А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си – баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и с искрено сърце; и Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.
Господи, Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята Бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;
Вашите сърца нека бъдат изцяло предадени на Господа, нашия Бог, за да ходите според повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.
А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй че да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията и законите Ми,
Защото очите на Господа бродят по целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са напълно предадени на Него. В това ти си постъпил безумно, защото отсега нататък ще имаш войни.
Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.
И заповядах на левитите да се очистват и да идват да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и се смили над мене според голямата Си милост.
наредих и за приноса на дърва в определено време и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.
Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек бе непорочен и праведен, боеше се от Бога и странеше от злото.
После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и праведен, който се бои от Бога и страни от злото?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти – твоята надежда?
Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с истина Го призовават.
Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; помни ме, Господи, според милостта Си и заради благостта Си.
Давидов псалом. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, уповавал съм се на Господа, без да се поколебая.
Уморих се от въздишането си; всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелката си.
Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, как нося в пазвата сиукор от толкова многочислени племена,
Като лястовица или жерав, така крещях, стенех като гургулица. Очите ми изнемощяха от гледане към небесата. В беда съм, Господи; ела ми на помощ!
Тогава Неговият народ си спомни за старите Мойсееви времена, казвайки: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е Онзи, Който положи Святия Си Дух сред тях?
и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, казвайки: Заклевам се в живота на Господа! – тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.
Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
Исус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израилянин, у когото няма лукавство.
Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
Той, в дните на плътта Си, като отправи със силен вик и със сълзи молитви и молби към Онзи, Който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут поради благоговението Си,