Неемия 5 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Неемия помага на бедните

¹ По това време мъжете и жените им вдигнаха голям вик против братята им, юдеите.

² Едни казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме много; затова нека ни се даде жито, та да ядем и да живеем.

³ Други казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито по време на глада.

⁴ Имаше и още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

⁵ И макар да сме плът от плътта и кръв от кръвта на нашите братя, и нашите синове да са добри колкото техните, ние трябва да даваме синовете си и дъщерите си да работят като роби. Някои от дъщерите ни са вече поробени; а ние сме безсилни да ги спасим, защото на други принадлежат нивите и лозята ни.

⁶ И се разгневих твърде много, като чух вика им и тези думи.

⁷ Тогава, като размислих в себе си, изобличих първенците и началниците, като им казах: Вие вземате лихва от собствените си братя. И свиках против тях голямо събрание, та им казах:

⁸ Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на езичниците; а сега вие ли ще продавате братята си? Или те трябва да се продават на нас? А те мълчаха, защото не намериха какво да отговорят.

⁹ Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страх пред нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

¹⁰ Аз и братята ми, и слугите ми също сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим лихвовземането.

¹¹ Върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, също и стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

¹² Тогава рекоха: Ще ги върнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

¹³ Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! И прославиха Господа. И народът постъпи според това обещание.

¹⁴ А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя – от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години – нито аз, нито братята ми сме вземали заплатата на областен управител.

¹⁵ А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар за народа си и освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това и слугите им господаруваха над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

¹⁶ Още и залагах върху работата на тази стена и всичките ми слуги бяха събрани там за тази работа; и нива не купихме.

¹⁷ При това на трапезата ми имаше по сто и петдесет души – юдеи и началници, освен онези, които идеха при нас от околните на нас народи.

¹⁸ Всеки ден за мене се готвеше по едно говедо, по шест отбрани овце и птици, а веднъж на десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тегнеше върху този народ.

¹⁹ Помни ме, Боже мой, за добро, поради всичко, което съм сторил за този народ.