Трето Царе 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Заръката на Давид

¹ И когато наближи на Давид времето да умре, заръча на сина си Соломон, казвайки:

² Аз отивам по пътя на целия свят; а ти бъди силен и мъжествен.

³ Пази заръките на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази постановленията Му, заповедите Му, законите Му и наредбите Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и накъдето и да се обърнеш;

⁴ за да утвърди Господ словото, с което е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол.

⁵ Освен това ти знаеш какво ми стори Йоав, Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, когото уби, като проля боева кръв в мирно време и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му.

⁶ Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

⁷ Но покажи благост към синовете на галаадеца Варзелай и нека бъдат сред онези, които ядат на трапезата ти; защото така с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом.

⁸ И ето, с тебе е и вениаминецът Семей, Гераевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отивах в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Йордан и му се заклех в Господа, като казах: Няма да те убия с меч.

⁹ Сега да не го считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

¹⁰ И така, Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град.

¹¹ А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години; седем години царува в Хеброн и тридесет и три години царува в Ерусалим.

¹² И Соломон седна на престола на баща си, Давид; и царството му се закрепи твърдо.

Утвърждаване на Соломоновия престол

¹³ Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир.

¹⁴ После рече: Имам да ти кажа нещо. И тя рече: Казвай:

¹⁵ Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си като към очакван цар; обаче царството се отклони и се падна на брат ми, защото от Господа му дойде.

¹⁶ Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му рече: Казвай.

¹⁷ И рече: Кажи на цар Соломон (защото не ще ти откаже това) да ми даде за жена сунамката Ависага.

¹⁸ А Витсавее каза: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.

¹⁹ И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после, като седна на престола си, каза да сложат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му.

²⁰ Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят ѝ рече: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.

²¹ И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брат ти Адония за жена.

²² Но цар Соломон в отговор каза на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат) – да; за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син.

²³ Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! И повече да прибави, ако Адония не е изговорил тази дума против живота си.

²⁴ Сега се заклевам в живота на Господа, Който ме утвърди и ме сложи да седна на престола на баща ми Давид, и Който ми направи дом, както е обещавал, днес Адония непременно ще се умъртви.

²⁵ И тъй, цар Соломон прати да изпълни запо ведта му Веная, Йодаевият син, който нападна Адония; и той умря.

²⁶ А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Еова пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми.

²⁷ Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде свещеник на Господа, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.

²⁸ И когато за това стигна слух до Йоав, (защото Йоав се беше сговорил с Адония, ако и да не беше се сговорил с Авесалом) Йоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара.

²⁹ И известиха на цар Соломон: Йоав побягна в Господния шатър и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Веная, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.

³⁰ И тъй, Веная дойде в Господния шатър и му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не; но тук ще умра. И Веная съобщи на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.

³¹ И царят му рече: Направи, както е казал: нападни го и го погреби, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял.

³² Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид – Авенир, Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник.

³³ Така ще се възвърне кръвта им на Йоавовата глава и на главата на потомството му довека; а на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа довека.

³⁴ Тогава Веная, Йодаевият син, отиде и го нападна, и го уби; и погребан беше у дома си в пустинята.

³⁵ И царят постави вместо него Веная, Йодаевият син, над войнството, и вместо Авиатар царят постави свещеника Садок.

³⁶ Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Ерусалим и живей там, и да не излизаш оттам никъде;

³⁷ защото знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде на твоята глава.

³⁸ И Семей каза на царя: Добро е словото, както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доста време.

³⁹ А след три години двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син; и известиха на Семей: Ето, слугите ти са в Гет.

⁴⁰ Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си; и Семей отиде и доведе слугите си от Гет.

⁴¹ И известиха на Соломон, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.

⁴² Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в Господа и не те ли предупредих, като казах: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш навън, където и да е, непременно ще умреш? И ти ми рече: Добро е словото, което чух.

⁴³ Защо не опази Господнята клетва и заповедта, която ти дадох?

⁴⁴ Царят каза още на Семей: Ти знаеш всичкото зло, сторено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти: затова Господ ще възвърне злото ти на твоята глава,

⁴⁵ а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред Господа довека.

⁴⁶ Тогава царят заповяда на Веная, Йодаевия син; и той излезе, и го нападна; и Семей умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.