Битие 8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Тогава си спомни Бог за Ной, за всичко живо и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог изпрати вятър по земята, и водите престанаха.

² И затвориха се изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

³ Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.

⁴ И на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

⁵ Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

⁶ После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,

⁷ и изпрати гарван, който, като излезе, летеше насам-натам, докато пресъхнаха водите на земята.

⁸ Тогава изпрати гълъб, за да види оттеглила ли се е водата от лицето на земята.

⁹ Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка, та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

¹⁰ И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

¹¹ Надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной узна, че водата се е оттеглила от земята.

¹² Той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

¹³ В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна, и ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

¹⁴ А на двадесет и седмия ден от втория месец земята напълно изсъхна.

¹⁵ И Бог каза на Ной:

¹⁶ Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и снахите ти с тебе.

¹⁷ Изведи със себе си всяко живо същество, което е с тебе – птици, добитък и всички влечуги пълзящи по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

¹⁸ Тогава Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

¹⁹ излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всички влечуги по земята, според видовете си.

²⁰ И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и ги принесе за всеизгаряне на олтара.

²¹ И Господ помириса благоуханната миризма; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята заради човека, защото помислите на сърцето му са зли от неговата младост; нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

²² Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.