Неемия 13 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 гПосвещаването на Ерусалимската стена 1 В същия ден, като четяха Мойсеевата книга и народът слушаше, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябва никога да влизат в Божието общество, 2 защото не са посрещнали израиляните с хляб и вода, а са наели против тях Валаам, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословения. 3 И като чуха закона, отлъчиха от Израил всички чужденци, смесени с него. 4 Преди това свещеник Елиасив, който надзираваше хранилищата на дома на нашия Бог и беше сродник на Товия, 5 приготви за него голяма стая, където по-напред слагаха хлебните приноси, ливана, вещите и десятъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците. 6 Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време, като изпросих позволение от царя, 7 се върнах в Ерусалим и научих за злото, което Елиасив беше сторил, като приготвил за Товия стая в дворовете на Божия дом. 8 И ми стана много мъчно; затова изхвърлих вън от стаята цялата покъщнина на Товия. 9 Тогава заповядах да очистят стаите и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана. 10 После научих, че дяловете на левитите не им се давали, така че левитите и певците, които извършвахаслужбата, се разбягали всеки на нивата си. 11 Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е изоставен Божият дом? И събрах побягналите служители, та ги поставих на мястото им. 12 Тогава цял Юда донесе в хранилищата десятъка от житото, от виното и от дървеното масло. 13 И поставих за пазители на хранилищата свещеник Селемия и писаря Садок, и от левитите Федая, и при тях Анан, синът на Закхур, син на Матания, защото се смятаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си. 14 Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му. 15 През онези дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчат грозде в лина, внасят снопи и товарят на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз ги смъмрих строго, загдето продават храна в този ден. 16 Също и тиряните, които живееха в Ерусалим, донасяха риба и всякакви стоки, та продаваха в събота на юдеите и в Ерусалим. 17 Тогава изобличих Юдовите първенци, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден? 18 Не постъпиха ли така бащите ви, та затова нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А сега вие умножавате гняв върху Израил, като осквернявате съботата. 19 Затова, когато започна да се мръква над ерусалимските порти преди съботата, заповядвах да затварят вратите и да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден. 20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим. 21 И аз ги смъмрих, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха повече в събота. 22 И заповядах на левитите да се очистват и да идват да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и се смили над мене според голямата Си милост. 23 После, в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки. 24 Половината от техните деца говореха азотски илиприказваха на езика на всеки от тези народи, а не знаеха да говорят юдейски. 25 И ги изобличих, проклех ги, бих неколцина от мъжете, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си. 26 Не съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над цял Израил, то и него жените – чужденки накараха да съгреши. 27 А ние да позволим на вас ли да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате жени-чужденки? 28 И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на хоронеца Санбалат; затова го изпъдих от мене. 29 Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството, и левитите. 30 Така ги очистих от всички чужденци и определих отряди за свещениците и левитите, за всекиго работата му; 31 наредих и за приноса на дърва в определено време и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро. |