Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик; и рече на баща си: Благослови и мене, тате.
Йов 2:12 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И като повдигнаха очи отдалеч, и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. Цариградски И като подигнаха очите си от далеч и го не познаха, възвисиха глас та плакаха; и раздра всеки дрехата си, и хвърлиха пръст на главите си към небето. Ревизиран И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си <като я хвърлиха> към небето. Верен И като повдигнаха очите си отдалеч и не го познаха, те издигнаха глас и заплакаха; и всеки раздра дрехата си и посипаха пръст на главите си към небето. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но когато го видяха отдалеч, не го познаха. Те викнаха с глас и заплакаха. Раздраха връхните си дрехи и хвърляха към небето прах над главите си. Библия ревизирано издание И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. Библия синодално издание (1982 г.) И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето. |
Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик; и рече на баща си: Благослови и мене, тате.
И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас: също и царят и всичките му слуги плакаха твърде много.
И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.
След това, на двадесет и чет-въртия ден от същия месец израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си.
А Мардохей, като научи за всичко, което бе станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе насред града, като викаше високо и горко.
Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.
Старейшините на Сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; посипаха с пепел главите си препасаха се с вретища; ерусалимските девици наведоха глави до земята.
и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят с пепел главите си и ще се валят из пепелта;
Тогава Исус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред Господния ковчег, където лежа до вечерта – той и Израилевите старейшини; и посипаха с пепел главите си.
И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като казваха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!
И когато Ангелът Господен изговори тези думи на всички израиляни, народът плака с висок глас.
И тъй, вестителите дойдоха в Сауловия град Гавая, и казаха тези думи на всеослушание пред народа; и всички плакаха с висок глас.
Тогава Давид и мъжете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.
Тогава един човек от вениаминците се завтече от мястото на битката и отиде в Сило, в същия ден, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.