Битие 27 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Яков се сдобива с благословението на Исаак

¹ Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, та не можеше да вижда, той повика по-големия си син Исав и му рече: Синко! А той му рече: Ето ме.

² Тогава Исаак каза: Ето, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

³ вземи сега оръжието си, тула си и лъка си, излез на полето и ми налови дивеч,

⁴ и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.

⁵ А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе.

⁶ Тогава Ревека каза на сина си Яков: Чух баща ти да говори на брат ти Исав:

⁷ Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа, преди да умра.

⁸ Сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

⁹ Иди още сега при стадото и ми донеси от там две добри ярета, за да сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича,

¹⁰ а ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

¹¹ Но Яков рече на майка си Ревека: Брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.

¹² Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще бъда в очите му като измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

¹³ Майка му му каза: На мене да падне проклятието ти, синко, само послушай думите ми и иди ми ги донеси.

¹⁴ И тъй, той отиде, взе две ярета и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

¹⁵ После Ревека взе по-добрите дрехи на по-големия си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-малкия си син Яков,

¹⁶ а ръцете му и гладкото на шията му зави с ярешките кожи.

¹⁷ Тогава даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.

¹⁸ И той отиде при баща си и каза: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?

¹⁹ А Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от дивеча ми, за да ме благослови душата ти.

²⁰ Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.

²¹ Тогава Исаак рече на Яков: Синко, приближи се да те попипам дали ти си синът ми Исав, или не.

²² И приближи се Яков към баща си Исаак; и той, като го попипа, каза: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

²³ И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав; и благослови го.

²⁴ А каза: Ти ли си синът ми Исав? Той рече: Аз.

²⁵ Тогава каза: Принеси ми и ще ям от дивеча на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде: донесе му и вино, та пи.

²⁶ И баща му Исаак му каза: Приближи се сега и целуни ме, синко.

²⁷ И той се приближи и го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което Господ е благословил.

²⁸ Бог да ти даде от росата небесна и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино.

²⁹ Племена да ти слугуват, и народи да ти се покланят; бъди господар на братята си, и да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя.

³⁰ Щом като свърши Исаак да благославя Яков, и Яков едва беше излязъл от присъствието на баща си Исаак, дойде брат му Исав от лова си.

³¹ Също и той сготви вкусно ястие и принесе на баща си, казвайки: Стани, тате, и яж от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти.

³² А баща му Исаак му рече: Кой си ти? Той каза: Аз съм синът ти, първородният ти, Исав.

³³ Тогава Исаак се разтрепера твърде много, и каза: А кой ще е онзи, който улови дивеч и ми принесе, та ядох от всичко, преди ти да дойдеш, и го благослових? – Да! И благословен ще бъде.

³⁴ Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик; и рече на баща си: Благослови и мене, тате.

³⁵ А той каза: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

³⁶ И рече Исав: Право са го нарекли Яков, защото вече два пъти ме измества: отне първородството ми, а сега е отнел и благословението ми. И каза: Не си ли задържал за мене благословение?

³⁷ А Исаак в отговор рече на Исав: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги; надарих го с жито и вино; какво да сторя за тебе, синко?

³⁸ Но Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови и мене, тате. И Исав заплака с висок глас.

³⁹ Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, ще живееш от благодатта на земята и от росата небесна отгоре;

⁴⁰ ще живееш от меча си и на брата си ще слугуваш; но ще дойде време, когато ще въстанеш, ще строшиш ярема му от врата си.

Яков бяга при Лаван

⁴¹ И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови; и каза Исав в сърцето си: Наближават дни на жалеене за баща ми, тогава ще убия брат си Яков.

⁴² И казаха на Ревека думите на по-големия ѝ син Исав; затова тя прати да повикат по-малкия ѝ син Яков, и каза му: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

⁴³ Сега, синко, послушай думите ми, стани, бягай при брат ми Лаван в Харан

⁴⁴ и поживей при него известно време, докато се утоли яростта на брат ти, –

⁴⁵ докато премине от тебе гневът на брат ти, и той забрави какво си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

⁴⁶ И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът заради хетските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетските дъщери, каквито са дъщерите на тази земя, за какво ми е животът?