Ездра 9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Молитвата на Ездра относно смесените бракове

¹ Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевият народ и свещениците, и левитите, не са се отделили от людете на тези земи и спазват техните мерзости, мерзостите на ханаанците, хетите, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците.

² Те са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че святият род се е смесил с людете на тези земи; дори ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление.

³ И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.

⁴ Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от словата на Израилевия Бог поради престъплението на онези, които са били в плен; а аз седях смутен до принасянето на вечерната жертва.

⁵ А по време на вечерната жертва станах от унижението си и с раздраната си дреха и мантия превих колене, и като прострях ръцете си към Господа, моя Бог, рекох:

⁶ Боже мой, срамувам се и се червя да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония се натрупаха над главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата.

⁷ От дните на предците ни до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията ни, ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземни царе, на меч, в плен, на разграбване и на посрамване на лицата ни, както е днес.

⁸ И сега от твърде скоро Господ, нашият Бог, показва милост към нас, за да се опази между нас остатък и за да бъдем закрепени в Неговото свято място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.

⁹ Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, за да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.

¹⁰ Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? Защото оставихме заповедите,

¹¹ които си дал чрез слугите Си пророците, като си казал: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на жителите на тези земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;

¹² сега не давайте дъщерите си на синовете им и не взимайте техните дъщери за синовете си, и не търсете никога мира им или благата им; за да се укрепите и да ядете благата на тази земя, и да я оставите в наследство на потомците си завинаги.

¹³ И след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото ни престъпление, виждайки, че Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,

¹⁴ трябва ли да нарушаваме пак Твоите заповеди и да се сродяваме с народите, предадени на тези мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас, докато ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?

¹⁵ Господи, Боже Израилев, праведен си, защото ние сме оцелели до днес; ето, пред Тебе стоим с престъплението си! Защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.