Йов 17 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 17.

¹ Дишането ми отслабна; дните ми гаснат, гробища отпреде ми.

² Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.

³ Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?

⁴ Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.

⁵ Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.

⁶ Той ме направи притча за народа и гаврило за него.

⁷ Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.

⁸ Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.

⁹ Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.

¹⁰ Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.

¹¹ Дните ми преминаха: мислите ми притежание на сърцето ми – са разбити.

¹² А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.

¹³ Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;

¹⁴ на гроба ще река: ти си ми баща, на червея – ти си ми майка и сестра.

¹⁵ А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?

¹⁶ Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.