Исаия 33 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 33.

¹ Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят.

² Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време.

³ От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената,

⁴ и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху ѝ, както скакалци се нахвърлят.

⁵ Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда.

⁶ И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище.

⁷ Ето, техните юнаци крещят по улиците; пратениците за мир горко плачат.

⁸ Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, – за нищо не смята човеците.

⁹ Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си.

¹⁰ Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна.

¹¹ Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне.

¹² И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън.

¹³ Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ.

¹⁴ Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: „кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?“ –

¹⁵ Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, –

¹⁶ той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне.

¹⁷ Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя;

¹⁸ само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“

¹⁹ Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен.

²⁰ Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Иерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете ѝ никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата ѝ не ще се скъса.

²¹ Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб.

²² Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси.

²³ Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж.

²⁴ И ни един от жителите не ще каже: „болен съм“; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията.