Исаия 33:18 - Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁸ само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“

Цариградски

¹⁸ Сърдцето ти ще преговаря ужас: Де е писецът? де изтязателят? Де сметателят на стълповете?

Ревизиран

¹⁸ Сърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите?

Верен

¹⁸ Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите?

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁸ Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: „Къде е този, който тогава мереше, и този, който тогава теглеше? Къде е този, който броеше кулите?“

Библия ревизирано издание

¹⁸ Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, като казва: Къде е този, който броеше? Къде е този, който мереше? Къде е този, който броеше кулите?

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹⁸ Сърцето ти ще си спомня за миналия ужаси ще пита: Къде е онзи, който преброяваше? Къде е онзи, който вземаше данъка? Къде е онзи, който обглеждаше кулите?

Исаия 33:18 Кръстосани препратки

Битие 23:16

Авраам изслуша Ефрона; и претегли Авраам на Ефрона сребро, колкото той бе обявил гласно пред Хетовите синове, четиристотин сикли сребро, каквото минаваше между търговците.

Четвърто Царе 15:19

Тогава асирийският цар Фул нападна земята (Израилева). И Менаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да бъдат ръцете му за него и да утвърди царството в своя ръка.

Четвърто Царе 18:14

Тогава иудейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: виновен съм; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще внеса, И асирийският цар наложи на иудейския цар Езекия триста таланта сребро и трийсет таланта злато.

Четвърто Царе 18:31

Не слушайте Езекия. Защото тъй говори асирийският цар: примирете се с мене и излезте при мене, и нека всеки яде плодовете на лозата си и на смоковницата си, и нека всеки пие вода от своя кладенец,

Псалми 71:20

Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.

Исаия 17:14

Вечер – и ето ужас! и преди утрото вече го няма. Такава е участта на нашите грабители, жребието на нашите разорители.

Исаия 54:14

Ти ще се утвърдиш с правда, далеч ще бъдеш от угнетение, понеже няма за какво да се боиш, далеч и от ужас, понеже той няма да се приближи до тебе.

Първо Коринтяни 1:20

Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?

Второ Тимотей 3:11

моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ.

Първо Царе 30:6

Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си.