Йеремия 4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г
Йеремия 4

¹ Ако се върнеш, Израилю – казва Господ – ако се върнеш към Мене и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми и не се поклатиш,

² и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, казвайки: Заклевам се в живота на Господа! – тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.

³ Защото така казва Господ на Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни.

⁴ Обрежете се пред Господа и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители ерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне, и да няма кой да я угаси поради злото на делата ви.

⁵ Възвестете в Юда и прогласете в Ерусалим: Тръбете по земята, извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове.

⁶ Издигнете знаме към Сион, бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел.

⁷ Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна – излезе от мястото си, за да опустоши земята ти, за да бъдат съсипвани градовете ти ида останат без жители.

⁸ Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост Господня не се отвърна от нас.

⁹ В оня ден – казва Господ, – сърцето на царя ще примре и сърцето на първенците, ще се смутят свещениците и пророците ще се ужасят.

¹⁰ Тогава рекох: О, Господи Еова! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате, – когато, напротив, мечът е опрял до душата ни.

¹¹ В онова време ще рекат на този народ и на Ерусалим: От високите места на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на Моя народ, не за да вее, нито да очиства.

¹² Да! Силен вятър ще дойде от тези места към Мене и Аз сега ще произнеса присъди против тях.

¹³ Ето, като облак ще се издигне, и колесниците му – като вихрушка, конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени.

¹⁴ Ерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще гнездят в тебе лошите ти помисли?

¹⁵ Защото глас се носи от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина:

¹⁶ Обявете на народите, прогласете на Ерусалим, че идат обсадители от далечна страна и надават вик против Юдовите градове.

¹⁷ Като полски пъдари са го обиколили отвсякъде, защото се надигна срещу Мене – казва Господ.

¹⁸ Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

¹⁹ Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми, сърцето ми стене в мене; не мога да мълча, защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

²⁰ Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се раздраха шатрите ми и завесите ми в един миг.

²¹ Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас?

²² Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави чада са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.

²³ Погледнах земята и ето, тя беше пуста и празна; погледнах небето – нямаше светлината му.

²⁴ Погледнах към планините и ето, трепереха, и всички хълми се тресяха.

²⁵ Погледнах – и ето, нямаше човек и всички небесни птици бяха избягали.

²⁶ Погледнах – и ето, плодородната страна бе пуста, и всичките ѝ градове бяха съсипани от присъствието на Господа и от Неговия пламенен гняв.

²⁷ Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее, но пълно изтребление няма да нанеса.

²⁸ Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи, защото Аз изговорих това, Аз го замислих и не ще се разкая за това, нито ще отстъпя от него.

²⁹ От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне. Ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и не ще има човек да живее в тях.

³⁰ А ти, опустошена какво ще направиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да изпишеш лицето си, напразно ще се разкрасиш; любовниците ти ще те презрат, ще искат живота ти.

³¹ Защото чух вик, сякаш жена ражда, стон, сякаш ражда първородното си – вика на Сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.