А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му.
Първо Солуняни 4:13 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Братя, искам да сте наясно относно починалите, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Още версииЦариградски И не искам, братие, да не знаете за умрелите, за да не скърбите както и другите които нямат надежда. Ревизиран А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Новият завет: съвременен превод Искаме да знаете, братя и сестри, какво ще стане с онези, които са умрели, за да не скърбите като другите, които нямат надежда. Верен А не желаем, братя, да останете в незнание за онези, които са починали, за да не скърбите като другите, които нямат надежда. Библия ревизирано издание А не желаем, братя, да останете в неизвестност за онези, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Библия синодално издание (1982 г.) Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. |
А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му.
Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“
и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел; да бъде благословено името на Господ!“
Нечестивият ще бъде отхвърлен за своето зло, а праведникът има упование и при смъртта си.
Тогава Той ми рече: „Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето те казват: „Изсъхнаха костите ни и загина нашата надежда. Изтръгнати сме от корен, обезнаследени.“
Много от спящите в земята ще възкръснат – едни за вечен живот, други за вечен срам и позор.
освен до близък роднина – до майка си и до баща си, до сина си и до дъщеря си, до брат си
Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление.
После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина.
Искам, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас – но срещах пречки, дори и досега, – за да принесе дейността ми плод и сред вас, както сред другите народи.
Братя, искам да знаете, че всичките ни предци бяха под закрилата на облака и всички преминаха през морето,
после се яви на повече от петстотин братя едновременно, от които повечето са живи досега, а някои починаха;
Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия, защото се измъчихме прекалено много – свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен.
помнете, че бяхте в онова време без Христос, отстранени от Израилското общество и чужди на заветите на обещанието, лишени от надеждата и без Бога в света.
Сред тях и всички ние живяхме някога според плътските си желания, изпълнявайки волята на плътта и на помислите, като по природа бяхме деца на гнева, както и другите.
Защото, както вярваме, че Иисус умря и възкръсна, така трябва да вярваме, че Бог ще доведе при Себе Си и починалите с вяра в Иисус.
А според словото на Господ, това ви казваме: ние, живите, които останем до пришествието на Господа, няма да изпреварим починалите,
и ще казват: „Къде е обещанието за Неговото пришествие? Откакто бащите ни починаха, всичко стои така, както от началото на сътворението.“
Единствено това не бива да убягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.