Първо Коринтяни 4:4 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди. Още версииЦариградски Защото съвестта ми в нищо не ме изобличава; но с това не съм оправдан, а Господ е който ще ме съди. Ревизиран Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. Новият завет: съвременен превод защото — макар и съвестта ми да е чиста — не тази е причината да бъда оправдан. Господ е този, който ме съди. Верен Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди. Библия ревизирано издание Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. Библия синодално издание (1982 г.) Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ. |
Но как би могъл човек да бъде прав пред Бога, как би могъл роденият от жена да бъде чист?
Поддържам здраво своето право, няма да престана; няма да ме укори моето сърце в никой от моите дни.
„Виж, твърде съм нищожен. Какво трябва да Ти отговоря? Ръката си поставям на своята уста.
Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен.
Не влизай в съд със Своя служител, защото пред Твоето лице няма да се оправдае нито един жив човек.
Всички пътища на човека са прави в собствените му очи, но Сам Господ преценява сърцата.
Мнозина търсят благоволението на управника, но истинската присъда за всеки идва от Господа.
Попита го трети път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър се наскърби, че трети път го пита: „Обичаш ли Ме?“, и Му рече: „Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце.
Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“
Праведни пред Бога са не онези, които само са слушали закона, а онези, които го изпълняват, те ще бъдат оправдани.
Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога.
Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си,
Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога.
А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат.
Защото всички ние трябва да се явим пред съда на Христос и всеки да получи заслуженото според доброто или злото, което е извършил с тялото си.