И в този ден египтяните ще бъдат като жени. Ще затреперят и ще се уплашат от движението на ръката на Господ Вседържител, когато Той замахне срещу тях.
Първо Коринтяни 2:3 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова бях при вас немощен, в страх и голям трепет Още версииЦариградски И аз при вас бях немощен, в страх и в голямо треперане; Ревизиран Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. Новият завет: съвременен превод Така че когато дойдох при вас, бях слаб и целият треперех от страх, Верен Аз бях слаб между вас, страхувах се и много треперех. Библия ревизирано издание Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. Библия синодално издание (1982 г.) и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет. |
И в този ден египтяните ще бъдат като жени. Ще затреперят и ще се уплашат от движението на ръката на Господ Вседържител, когато Той замахне срещу тях.
Но когато Галион стана проконсул в Ахая, юдеите се събраха, нахвърлиха се върху Павел и го отведоха в съдилището
Но понеже те се противяха и ругаеха, той отърси дрехите си и им рече: „Сами сте си виновни за гибелта си! Аз съм невинен – отсега отивам при езичниците.“
Сам аз, Павел, който уж съм бил смирен, когато съм лично сред вас, и дързък спрямо вас, когато съм далече, ви призовавам с Христова кротост и снизхождение
защото казват: „Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и речта му – никаква.“
Защото, макар и да беше разпънат поради немощ, Той е жив чрез Божията сила. Също и ние, макар да сме съпричастни с Неговата немощ, ще живеем с Него чрез Божията сила, която е у нас.
Наистина се радваме ние да сме слаби, а вие – силни. Затова се и молим за вашето усъвършенстване.
Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден,
но във всяко отношение се проявяваме като Божии служители: с голямо търпение, в скърби, в нужди, в притеснения,
И обичта му към вас е още по-голяма, когато си спомня за послушанието на всички вас, как сте го приели със страх и трепет.
Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове.
Вие, роби, бъдете послушни на вашите земни господари със страх и трепет, с искрено сърце, както на Христос,