Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Второ Коринтяни 7:5 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

5 Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове.

Вижте главата копие


Още версии

Цариградски

5 Защото, от как дойдохме в Македония, плътта ни никакво спокойствие не е приела, но от всякъде бяхме в утеснение: от вън борби, от вътре страхове.

Вижте главата копие

Ревизиран

5 Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде <бяхме> в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

Вижте главата копие

Новият завет: съвременен превод

5 Когато дойдохме в Македония, нямахме покой. Напротив: неприятности ни дебнеха отвсякъде — разпри отвън и страхове отвътре.

Вижте главата копие

Верен

5 Защото и когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше спокойствие, а отвсякъде бяхме притеснени – отвън борби, отвътре страхове.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

5 Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

5 Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.

Вижте главата копие




Второ Коринтяни 7:5
23 Кръстосани препратки  

Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега.


От всички страни ужаси ще го плашат и ще го гонят по стъпките му.


И народите ще бъдат изпепелени като отсечени тръни, изгорени в огън.


Защото слушах шушукане от мнозина: „Ужас отвсякъде.“ „Обвинявайте и ще го обвиним“ – казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. „Може би – казват – той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.“


„Ти казваш: „Горко ми, защото Господ прибави скръб към болката ми! Аз въздишам и не намирам покой“.“


Не излизайте по полето и не ходете по пътя! Защото врагът има меч, ужас е отвсякъде.


Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“


Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония.


защото Македония и Ахая благоволиха да направят дарение за бедните вярващи в Йерусалим.


Всеки ден срещам смъртта – свидетелство ми е вашата похвала, която имам чрез Иисус Христос, нашия Господ.


Ще дойда при вас, след като мина през Македония, защото пътят ми е през Македония.


духът ми не можа да се успокои, понеже не намерих Тит, моя брат. Затова се сбогувах с тях и заминах за Македония.


Затова ви и написах всичко това, за да не стане така, че когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме радват. Убеден съм за всички вас, че моята радост е радост за всички ви.


Писах ви с цел да проверя послушанието ви – дали сте послушни във всичко.


Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.


На улицата – меч, а в домовете ужас ще погубва техните деца, младежа и девицата, кърмачето и стареца.


Поради това и аз, като не можех вече да понасям, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви, да не би изкусителят да ви е изкусил и нашият труд да е бил напразен.


Последвай ни:

Реклами


Реклами