Еклисиаст 7:2 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек – който още живее, ще приеме това в сърцето си. Цариградски По-добре да отиде някой в дом на сетование Нежели да отиде в дом на пирование, Защото то е сетнината на всекого человека, И живият ще го тури в сърдцето си. Ревизиран По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си. Верен По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си. Библия ревизирано издание По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си. Библия синодално издание (1982 г.) По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото в дом на пируване, защото смъртта е краят на всеки човек и живият трябва да помни това в сърцето си. |
Мъдрецът има на главата си очи, глупецът броди из тъмата, но аз разбрах – една съдба постига всички тях.
Защото, както за глупеца, така и за мъдреца споменът не трае вечно, и двамата ще ги забравят напълно бъдещите дни. Уви, мъдрецът не умира ли тъй, както и глупецът?
Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета.
И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта.
И ако онзи би живял дори две хиляди години без наслада от доброто – няма ли всичко да отиде на същото място?
Всичко може да се случи еднакво на всички: една е участта на праведника и на нечестивия, на добрия, на чистия и на нечистия, на този, който принася жертви, и на този, който не принася, на добродетелния и на грешния; на този, който полага клетва, и на този, който се бои от клетва.
Това е лошото във всичко, което се случва под слънцето: една участ е отредена за всички и сърцето на човека е пълно със злина, безумие обладава техните сърца, докато са живи, а после отиват при мъртвите.
Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. Няма повече за тях награда, защото паметта за тях е изчезнала.
Ти си мислеше: „Вечно ще бъда господарка.“ Ето защо не обръщаше внимание на всичко това, не помисляше какъв ще бъде краят.
Ако не се вслушате и не вземете присърце да отдадете слава на Моето име, тогава Аз ще отправя проклятие върху вас и ще прокълна вашите благословения. Дори вече ги проклех, защото не вземате това присърце.
Кой може да преброи безбройния като пясъка Яков и десетките хиляди на Израил? Дано смъртта ми да е като смъртта на праведните и сетнините ми да бъдат като техните!“
той им каза: „Вложете в сърцето си всички думи, които днес изрекох пред вас, и ги завещайте на децата си, за да изпълняват усърдно всички думи на този закон.
Техният край е гибел, тяхното божество – коремът, а славата – в срама им; мислите им са насочени към земното.