Еклисиаст 7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Мъдрост

¹ Добро име струва повече от скъпоценно миро и денят на смъртта – от деня на раждането.

² По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото в дом на пируване, защото смъртта е краят на всеки човек и живият трябва да помни това в сърцето си.

³ Тъгата е по-добра от смеха; защото когато е тъжно лицето, сърцето става по-добро.

⁴ Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

⁵ По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото песен от безумните.

⁶ Защото какъвто е пукотът от тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

⁷ Наистина изнудването превръща мъдрия в безумец, и подкупът разтлява сърцето.

⁸ По-добре е свършването на една работа, отколкото започването ѝ; по-добър е дълготърпеливият, отколкото високоумният.

⁹ Не бързай да се ядосваш в духа си; защото гневът почива в гърдите на безумните.

¹⁰ Не казвай: Защо предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не е мъдро да питаш за това.

¹¹ Мъдростта е добро нещо, като наследство, даже и по-ценна е за онези, които виждат слънцето.

¹² Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

¹³ Размисли върху делото Божие, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

¹⁴ Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог е поставил едното до другото, за да не може човек да открие какво ще бъде след него.

¹⁵ Всичко съм видял в суетните си дни: Има праведен, който загива в праведността си и нечестив, който живее дълго в злотворството си.

¹⁶ Не се мисли за прекалено праведен, нито за прекалено мъдър; защо да се погубваш?

¹⁷ Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен – защо да умреш преди времето си?

¹⁸ Добре е да се придържаш за едното и да не оттегляш ръката си от другото, защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

¹⁹ Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началника в града.

²⁰ Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши.

²¹ Не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне –

²² защото в сърцето си знаеш, че и ти си проклинал другите много пъти.

²³ Всичко това опитах чрез мъдростта и рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

²⁴ Онова, което е много далеч и твърде дълбоко – кой може да го намери?

²⁵ Аз отново предадох сърцето си да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и причината за нещата, и да позная нечестието на глупостта, безумието и лудостта;

²⁶ и намирам, че е по-горчива от смъртта онази жена, която е примка, чието сърце е капан и ръцете ѝ – окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

²⁷ Виж, това открих – казва проповедникът, – като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината:

²⁸ (и душата ми още я търси, но не съм я намерил) мъж един между хиляда намерих, но ни една жена между всички тях не намерих.

²⁹ Ето, това само намерих: Че Бог е направил човека праведен, но човеците са се впуснали в много мъдрувания.