Лука 7:13 - Новият завет: съвременен превод Когато Господ я видя, сърцето му се изпълни със състрадание и той й каза: „Не плачи!“ Още версииЦариградски И като я видя Господ, смили се за нея, и рече й: Недей плака. Ревизиран И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака. Верен И Господ, като я видя, я съжали и ѝ каза: Не плачи. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Когато Господ видя вдовицата, смили се над нея и ѝ рече: „Не плачи!“ Библия ревизирано издание И Господ, като я видя, смили се над нея и каза: Недей да плачеш. Библия синодално издание (1982 г.) Като я видя Господ, смили се над нея и рече ѝ: не плачи. |
След това Господ определи още седемдесет и двама души и ги изпрати напред по двама във всеки град и място, което той самият възнамеряваше да посети.
Веднъж Исус се молеше на едно място. След като свърши, един от учениците му каза: „Господи, научи ни да се молим, както Йоан научи своите ученици.“
Но Господ му каза: „Вие, фарисеите, измивате чашата и чинията отвън, а отвътре сте пълни с алчност и лукави намерения.
Господ отговори: „Кой е довереният и благоразумен иконом? Този, на когото стопанинът поверява другите си слуги, за да им раздава храната в определеното време.
Господ му отговори: „Лицемери! Нима в събота всеки от вас не отвързва от яслите вола или магарето си, за да го заведе на водопой?
Господ им отговори: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, можете да заповядате на тази черница: «Изкорени се и се засади в морето!» и тя ще ви се подчини.
Тогава Закхей се изправи и каза на Господа: „Ето, Господи! Половината от имота си ще дам на бедните. Ако съм ограбил някого, ще му заплатя четирикратно.“
Господ се обърна и погледна Петър. И тогава Петър си спомни думите му: „Преди да пропее днес петелът, ти ще се отречеш от мен три пъти“,
Когато наближиха градската порта, изнасяха мъртвец, единствен син на майка-вдовица. Придружаваше я голямо множество от града.
После се приближи и докосна ковчега. Носачите спряха, а Исус каза: „Младежо, казвам ти: Стани!“
и ги изпрати при Господа да попитат: „Ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“
Всички плачеха и скърбяха за нея. Исус каза: „Не плачете! Тя не е умряла, а просто заспала.“
(Мария беше същата тази жена, която помаза Господа с миро и избърса краката му с косата си. Болният Лазар беше неин брат.)
Затова сестрите изпратиха човек да каже на Исус: „Господи, твоят скъп приятел е болен.“
„Жено, защо плачеш?“ — попитаха я те. Мария отговори: „Взели са моя Господ и не зная къде са го положили.“
Исус й каза: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“ Мария помисли, че това е градинарят, и му каза: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил, за да отида да го взема.“
Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва.
онези, които скърбят — така, сякаш не скърбят, онези, които се радват — така, сякаш не се радват, онези, които купуват — така, сякаш не притежават нищо,
Искаме да знаете, братя и сестри, какво ще стане с онези, които са умрели, за да не скърбите като другите, които нямат надежда.
Затова той трябваше по всичко да прилича на братята и сестрите си, за да стане милостив и верен първосвещеник в служба на Бога и да заличи греховете на хората.
Защото нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира слабостите ни. Напротив: имаме първосвещеник, който като нас беше изкушаван по всякакъв начин, но никога не съгреши.