Лука 19 - Новият завет: съвременен превод

Закхей

¹ Исус минаваше през Ерихон.

² В този град имаше един богат човек на име Закхей. Той беше началник на бирниците.

³ Закхей се опитваше да зърне Исус, но не можеше поради ниския си ръст и насъбралата се тълпа.

⁴ Затова изтича напред до място, откъдето Исус щеше да мине, и се покатери на едно смокиново дърво, за да го види.

⁵ Когато стигна до това място, Исус погледна нагоре, видя Закхей и му каза: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“

⁶ Закхей бързо слезе от дървото и с радост прие Исус в къщата си.

⁷ Всички хора видяха това и започнаха да роптаят: „Вижте само къде ще отседне — при един грешник!“

⁸ Тогава Закхей се изправи и каза на Господа: „Ето, Господи! Половината от имота си ще дам на бедните. Ако съм ограбил някого, ще му заплатя четирикратно.“

⁹ Исус му каза: „Днес този дом получи спасение, понеже и този човек е син на Авраам.

¹⁰ Защото Човешкият Син дойде да търси и спаси изгубеното.“

Притча за тримата слуги

¹¹ Исус наближаваше Ерусалим. Някои хора мислеха, че Божието царство ще настъпи веднага.

¹² Затова Исус им разказа следната притча: „Един благородник отишъл в далечна страна, за да бъде коронясан за цар, след което да се върне и управлява народа си.

¹³ Той извикал десет от слугите си, дал им десет мнаси и им заръчал: «Търгувайте с парите, докато се върна.»

¹⁴ Гражданите мразели този човек и изпратили след него пратеници да кажат, че не го искат за цар.

¹⁵ Но той станал цар, върнал се в страната си и повикал слугите си, на които бил дал пари, за да узнае кой какво е спечелил.

¹⁶ Дошъл първият слуга и казал: «С твоята мнаса, господарю, спечелих още десет.»

¹⁷ «Браво!» — отговорил царят. «Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.»

¹⁸ Тогава дошъл вторият слуга и казал: «С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.»

¹⁹ «Поверявам ти управлението на пет града» — отвърнал царят.

²⁰ Дошъл и третият слуга и казал: «Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих,

²¹ защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.»

²² Тогава царят му отговорил: «Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял.

²³ Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?»

²⁴ А на стоящите наоколо хора царят казал: «Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.»

²⁵ Те му казали: «Но, господарю, той вече има десет мнаси.»

²⁶ Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има.

²⁷ А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“

Исус влиза в Ерусалим като цар

²⁸ След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим.

²⁹ Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си.

³⁰ Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук.

³¹ Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“

³² Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус.

³³ Когато отвързваха магаренцето, стопаните му попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“

³⁴ Тогава учениците отговориха: „Господ има нужда от него.“

³⁵ Те отведоха магаренцето при Исус, метнаха връхните си дрехи на гърба на животното и качиха Исус отгоре.

³⁶ Докато той яздеше, хората постилаха пред него връхните си дрехи.

³⁷ Виждайки го да се приближава, цялото множество ученици се събра в подножието на Елеонската планина и всички радостни започнаха гръмогласно да прославят Бога за всички чудеса, които бяха видели:

³⁸ „«Благословен да бъде царят, който идва в името на Господа!» Псалм 118:26 Мир на небето и слава във висините!“

³⁹ Някои от намиращите се сред тълпата фарисеи казаха на Исус: „Учителю, заповядай на учениците си да престанат.“

⁴⁰ А Исус им отговори: „Казвам ви: ако те млъкнат, камъните ще завикат!“

Исус плаче за Ерусалим

⁴¹ Когато наближи и видя града, Исус заплака за него

⁴² и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти.

⁴³ Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни.

⁴⁴ Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“

Исус отива в храма

⁴⁵ Исус влезе в храма и започна да гони хората, които търгуваха вътре.

⁴⁶ Той каза: „Писано е: «Моят дом ще бъде дом на молитва», а вие го превърнахте в «свърталище на разбойници».“

⁴⁷ Всеки ден Исус поучаваше в храма. Главните свещеници, законоучителите и водачите на народа търсеха начин да го убият,

⁴⁸ но не знаеха как да го направят, защото хората възторжено поглъщаха всяка негова дума.