Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина ѝ Исаака),
Четвърто Царе 2:23 - Библия синодално издание (1982 г.) Оттам той отиде във Ветил. Когато вървеше по пътя, малки деца излязоха от града, присмиваха му се и му думаха: върви, плешивецо! Върви, плешивецо! Цариградски И възлезе от там в Ветил; и като възлизаше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха и казваха му: Възлизай, плешиве! възлизай, плешиве! Ревизиран И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве! Верен А от там той се изкачи във Ветил. И като се качваше по пътя, от града излязоха малки момчета и му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешива главо! Качи се, плешива главо! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Оттам той тръгна към Ветил и докато вървеше, по пътя от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като казваха: „Влизай, плешивецо. Влизай, плешивецо!“ Библия ревизирано издание Оттам той отиде във Ветил. А докато вървеше по пътя, от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо! Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И оттам той отиде във Ветил; и като вървеше по пътя, излязоха от града малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо! |
Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина ѝ Исаака),
Както вървяха и се разговаряха по пътя, изведнъж се яви огнена колесница, и огнени коне, и ги раздвоиха един от други, и Илия се понесе във вихрушка към небето.
И каза Илия на Елисея: остани тука, защото Господ ме праща във Ветил. Но Елисей каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. И отидоха във Ветил.
Но те се подиграваха с пратените от Бога и нехаеха за думите Му, гавреха се с пророците Му, докле гневът на Господа не падна върху народа Му, та нямаше за него спасение.
А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.
Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.
Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета.
Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, – върнахте се назад.
И в народа един ще угнетява другиго, и всякой – своя ближен; момче безсрамно ще се големее пред старец, и простак – пред велможа.
Ти, Господи, ме увличаше, – и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене – и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене.
Защото, щом заговоря, – викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех.
Децата събират дърва, а бащите кладат огън, и жените месят тесто, за да правят банички за богинята на небето и да извършват възлияние на други богове, за да Ме огорчават.
За телеца на Бет-Авен ще затреперят жителите на Самария; ще се разплаче за него народът му, и жреците му, които се радваха за него, ще плачат за славата му, защото тя ще побегне от него.
Ако ти, Израилю, блудствуваш, поне Иуда да не грешеше; и не отивайте в Галгал и не възлизайте на Бет-Авен и не се кълнете: жив е Господ!
Защото в оня ден, когато изискам от Израиля за престъпленията му, ще изискам и за жертвениците във Ветил; ще бъдат отсечени роговете на олтара и ще паднат на земята.
Идете във Ветил – и грешете, в Галгал – и умножавайте престъпленията, принасяйте жертвите си всяко утро, десятъците си поне през всеки три дни.
Не търсете Ветил, не ходете в Галгал и за Вирсавия не пътувайте, защото цял Галгал ще отиде в плен, и Ветил ще се обърне на нищо.