Притчи 20 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 20.

¹ Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.

² Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.

³ Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.

⁴ Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо.

⁵ Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.

⁶ Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?

⁷ Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.

⁸ Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.

⁹ Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“?

¹⁰ Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа.

¹¹ Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?

¹² Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал.

¹³ Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.

¹⁴ „Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.

¹⁵ Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.

¹⁶ Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.

¹⁷ Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват.

¹⁸ Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.

¹⁹ Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.

²⁰ Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.

²¹ Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.

²² Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази.

²³ Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.

²⁴ Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?

²⁵ Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.

²⁶ Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.

²⁷ Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.

²⁸ Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.

²⁹ Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината.

³⁰ Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.