Четвърто Царе 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Илия се възнася на небето

¹ И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия беше на път с Елисей от Галгал.

² И Илия каза на Елисей: Стой тук, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.

³ И пророческите ученици, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря над главата ти? А той каза: Да, зная това; мълчете.

⁴ Тогава Илия му каза: Елисей, стой тук, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. Така дойдоха в Ерихон.

⁵ И пророческите ученици, които бяха в Ерихон, дойдоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря над главата ти? А той отговори: Да, зная това; мълчете.

⁶ Тогава Илия му каза: Стой тук, моля, защото Господ ме прати до Йордан. А той каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, тръгнаха и двамата.

⁷ И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха, и застанаха отдалеч насреща им. А те двамата стояха при Йордан.

⁸ И като взе Илия кожуха си и го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна така, че двамата преминаха по сухо.

⁹ И когато преминаха, Илия каза на Елисей: Искай какво да ти сторя, преди да бъда взет от тебе. И рече Елисей: Нека бъде в мене двоен дял от духа ти.

¹⁰ А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато бъда взет от тебе, ще ти бъде така; ако ли не, не ще бъде.

¹¹ И докато те още вървяха и се разговаряха, ето появиха се огнена колесница и огнени коне, и ги разделиха един от друг; и Илия се издигна с вихрушка в небето.

¹² А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесница Израилева и конница негова! И не го видя повече. И хвана дрехите си, та ги разкъса на две части.

¹³ И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан.

¹⁴ И взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и рече: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина.

¹⁵ А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща, казаха: Илиевият дух остана върху Елисей. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха доземи.

¹⁶ Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат да потърсят господаря ти, да не би да го е вдигнал Господният Дух и да го е хвърлил на някой хълм или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.

¹⁷ Но като настояваха пред него толкова, че се засрами, рече: Изпратете. И изпратиха петдесет мъже, които търсиха три дни, но не го намериха.

¹⁸ И когато се върнаха при него (защото той беше останал в Ерихон), им рече: Не ви ли казах: Не отивайте?

Изцеляването на водата

¹⁹ След това, жителите на града казаха на Елисей: Ето, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни, но водата е лоша и земята е безплодна.

²⁰ А той рече: Донесете ми ново блюдо и сложете в него сол. И донесоха му.

²¹ Тогава отиде при извора на водата и хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тази вода; не ще има вече от нея ни смърт, ни безплодие.

²² Така водата беше изцерена, каквато е и до днес, според словото, което Елисей говори.

Присмивачите на Елисей

²³ И оттам той отиде във Ветил; и като вървеше по пътя, излязоха от града малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо!

²⁴ А той, като се обърна назад и ги видя, прокле ги в Господнето име. И излязоха от дъбравата две мечки, та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.

²⁵ И оттам отиде на планината Кармил, откъдето се върна в Самария.