Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си.
Трето Царе 21:3 - Библия синодално издание (1982 г.) Ала Навутей отговори на Ахава: да ме пази Господ да ти дам наследството от бащите си. Цариградски И Навутей рече Ахааву: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследие. Ревизиран А Навутей рече на Ахаава: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство. Верен Но Навутей каза на Ахав: Да не ми даде ГОСПОД да ти дам наследството на бащите си! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“ Библия ревизирано издание А Навутей отговори на Ахаав: Да не ми даде Господ да ти дам бащиното си наследство. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А Навутей каза на Ахав: Да не ми даде Господ да ти дам бащиното си наследство. |
Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си.
Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо;
и каза: да ме пази Господ, да сторя това! Нима ще пия кръвта на тия мъже, които излагаха душите си! Защото с опасност за живота си те донесоха водата. И не рачи да я пие. Ето какво извършиха тия трима юнаци.
Далеч от мене да ви призная за справедливи; докле не умра, не ще отстъпя от своята непорочност.
Но князът не може да взима от наследствения дял на народа, пъдейки людете от владенията им; само от своето владение той може да дава на децата си, та никой от Моя народ да не бъде изгонван из своето владение.
Земята не бива да се продава завинаги, защото земята е Моя: вие сте Ми пришълци и преселници;
за да не минава делът на синовете Израилеви от едно коляно в друго; защото всеки от синовете Израилеви трябва да бъде привързан към дела на бащиното си коляно;
и да не минава делът от едно коляно в друго; защото всяко от колената на синовете Израилеви трябва да бъде привързано към своя дял.
Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд“.
И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.
Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“.
Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да вземали членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не!
а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.
Далеч е от нас мисълта, да въставаме против Господа, и да отстъпяме сега от Господа, и да зидаме жертвеник за всесъжение и за хлебен принос, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.
Отговори народът и каза: не, не може да бъде да оставим Господа и да почнем да служим на други богове!
също и аз няма да си допусна грях пред Господа, да престана да се моля за вас, и ще ви показвам добрия и правия път;