Послание на Яков 1:11 - Библия синодално издание (1982 г.) изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът ѝ олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища. Още версииЦариградски Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си. Ревизиран Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си. Новият завет: съвременен превод Слънцето изгрява и с палещите си лъчи изсушава растението. Цветът му окапва и хубостта му загива. Така е и с богатия: докато крои планове за работата си, ще повехне. Верен Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът є окапа и красотата на изгледа є загина; така и богатият ще повехне в пътищата си. Съвременен български превод (с DC books) 2013 когато слънцето изгрее и с жегата си изсуши тревата, цветът ѝ вехне и хубостта на гледката изчезва; тъй ще погине и богатият в своите начинания. Библия ревизирано издание Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си. |
защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.
И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?
Горко на венеца, с който се гордеят пияните ефремци! Горко на увяхналото цвете – неговото гиздаво украшение – цвете сред торната долина на замаяните от вино!
И с увяхналото цвете – неговото гиздаво украшение – цвете сред торната долина, става същото, каквото бива със смокиня, рано узряла: щом някой я зърне, веднага я взима в ръка и я лапва.
не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни.
и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
и които се ползуват от тоя свят – като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.