Еклисиаст 5 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 5.

¹ Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.

² Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.

³ Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.

⁴ По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.

⁵ Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори пред Ангела (Божий): „това е грешка“. Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти?

⁶ Защото в многото сънища, както и в многото думи – много суета; но ти се бой от Бога.

⁷ Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях – още по-висок;

⁸ а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.

⁹ Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и кой го обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!

¹⁰ Увеличава се имотът – увеличават се и потребителите му: и каква облага за притежателя му нима само да гледа с очите си?

¹¹ Сладък е сънят за оногова, който се труди, – ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.

¹² Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.

¹³ А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му.

¹⁴ Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе.

¹⁵ И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?

¹⁶ А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван.

¹⁷ Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял.

¹⁸ И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, – това е Божий дар.

¹⁹ Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.