Първо Петрово 5 - Библия синодално издание (1982 г.)

ГЛАВА 5.

¹ Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие

² пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие,

³ и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото;

⁴ и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата.

⁵ Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие, защото „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“.

⁶ И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време.

⁷ Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.

⁸ Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;

⁹ противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.

¹⁰ А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими.

¹¹ Нему слава и владичество вовеки веков. Амин.

¹² Написах ви накратко по Силуана, верния брат, както мисля, като ви утешавам и уверявам, че това е истинска Божия благодат, в която вие стоите.

¹³ Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко.

¹⁴ Поздравете се един други с целование любовно. Мир на всички ви, които сте в Христа Иисуса. Амин.