Biblia Todo Logo
Онлайн Библия

- Реклами -




Послание на Яков 1:11 - Ревизиран

11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

Вижте главата копие


Още версии

Цариградски

11 Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Вижте главата копие

Новият завет: съвременен превод

11 Слънцето изгрява и с палещите си лъчи изсушава растението. Цветът му окапва и хубостта му загива. Така е и с богатия: докато крои планове за работата си, ще повехне.

Вижте главата копие

Верен

11 Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът є окапа и красотата на изгледа є загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

11 когато слънцето изгрее и с жегата си изсуши тревата, цветът ѝ вехне и хубостта на гледката изчезва; тъй ще погине и богатият в своите начинания.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Вижте главата копие




Послание на Яков 1:11
27 Кръстосани препратки  

Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.


Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.


Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.


Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.


Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат.


Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.


Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.


Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.


Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, И на повехналия цвят на славната му красота, Който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино!


И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.


Няма да огладнеят нито да ожаднеят; Не ще ги удари нито жега, нито слънце; Защото Оня, Който се смилява за тях, ще ги води, И при водни извори ще ги заведе.


а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.


Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.


Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не <ще ли> много повече <да облича> вас маловерци?


а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.


и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.


за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас,


И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.


Последвай ни:

Реклами


Реклами