Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му.
Йов 27:5 - Библия синодално издание (1982 г.) Далеч от мене да ви призная за справедливи; докле не умра, не ще отстъпя от своята непорочност. Цариградски Да не бъде да ви оправдая! Доде издъхна няма да отметна незлобието си от мене. Ревизиран Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене. Верен Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Далече съм от мисълта да ви отдам право и до смъртта си няма да се откажа от своята невинност. Библия ревизирано издание Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от мене. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от мене. |
Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му.
Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.
И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.
Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,
Когато тия трима мъже престанаха да отговарят на Иова, защото той беше прав пред очите си,
разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога;
а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова.
И отподир, след като Господ изговори на Иова тия думи, каза на Елифаза Теманеца: разпали се гневът Ми против тебе и против двамата твои другари, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.
Който оправдава нечестив и който обвинява праведен – и двамата са гнусота пред Господа.
Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.
Кога има разпра между човеци, нека ги доведат в съда и да ги отсъдят: правия да оправдаят, а виновния да осъдят;