Тогава Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като сложи ръка на главата си, тръгна си; и тъй вървеше и викаше.
Плачът на Йеремия 2:10 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Старейшините на Сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; посипаха с пепел главите си препасаха се с вретища; ерусалимските девици наведоха глави до земята. Цариградски Старейшините на Сионовата дъщеря седят наземи и мълчат: Туриха пръст на главата си, опасаха се с вретища: Девиците Ерусалимски наведоха главите си към земята. Ревизиран Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; Хвърлиха пръст на главите си; препасаха се във вретища; Ерусалимските девици навеждат главите си до земята. Верен Седят на земята онемели старейшините на сионската дъщеря; хвърлиха пръст на главите си, препасаха се с вретища; наведоха до земята главите си ерусалимските девици. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Седят на земята безмълвни старейшините на Сионовата дъщеря, посипаха с пепел главите си, надянаха вретища. Наведоха глави към земята девиците йерусалимски. Библия ревизирано издание Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; хвърлиха пръст върху главите си; препасаха се във вретища; Йерусалимските девици навеждат главите си до земята. Библия синодално издание (1982 г.) Седят наземи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипаха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците иерусалимски. |
Тогава Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като сложи ръка на главата си, тръгна си; и тъй вървеше и викаше.
По улиците те се опасват с вретища; по покривите и по площадите всички ридаят, потънали в плач.
И вместо благоухание ще има зловоние, вместо пояс – въже, вместо къдрави коси – плешивост, вместо широко наметало – тясно вретище, вместо хубост – жигосване.
Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.
Сниши се и седни в пръстта, девице, Дъще вавилонска; Седни на земята, а не на престол, Дъще халдейска; защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена.
Седи, мълчи и влез в тъмнината, Халдейска дъще, защото няма вече да те наричат господарка на царствата.
Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там. Защото Господ, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е дал да пием вода с жлъчка, понеже сме съгрешили пред Господа.
Как самотно седи градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня сред областите, стана поданица!
Тъжат сионските пътища, защото никой не иде на определените празници; всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат; девиците му са наскърбени и сам той е в горест.
Гневът на Господа ги разпръсна; Той вече няма да гледа на тях; защото не почетоха свещениците и не се смилиха над старейшините.
Онези, които ядяха отбрани ястия, лежат изоставени по улиците; отгледаните върху багреница се валят сега на бунището.
и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят с пепел главите си и ще се валят из пепелта;
ще оплешивеят съвсем заради тебе, ще се опашат с вретище и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.
Ще се препашат с вретище и ужас ще ги покрие; срам ще има по лицата на всички и плешивост – по главите на всички тях.
И в онзи ден – казва Господ Еова – храмовите песни ще се обърнат на вой, защото труповете ще бъдат много, навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком.
И когато вестта стигна до ниневийския цар, той стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна в прахта.
Тогава Исус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред Господния ковчег, където лежа до вечерта – той и Израилевите старейшини; и посипаха с пепел главите си.
И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като казваха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя!