Biblia Todo Logo
Онлайн Библия

- Реклами -




Плачът на Йеремия 2:10 - Верен

10 Седят на земята онемели старейшините на сионската дъщеря; хвърлиха пръст на главите си, препасаха се с вретища; наведоха до земята главите си ерусалимските девици.

Вижте главата копие

Цариградски

10 Старейшините на Сионовата дъщеря седят наземи и мълчат: Туриха пръст на главата си, опасаха се с вретища: Девиците Ерусалимски наведоха главите си към земята.

Вижте главата копие

Ревизиран

10 Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; Хвърлиха пръст на главите си; препасаха се във вретища; Ерусалимските девици навеждат главите си до земята.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

10 Седят на земята безмълвни старейшините на Сионовата дъщеря, посипаха с пепел главите си, надянаха вретища. Наведоха глави към земята девиците йерусалимски.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

10 Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; хвърлиха пръст върху главите си; препасаха се във вретища; Йерусалимските девици навеждат главите си до земята.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

10 Седят наземи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипаха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците иерусалимски.

Вижте главата копие




Плачът на Йеремия 2:10
26 Кръстосани препратки  

Тогава Тамар сложи пепел на главата си и раздра шарената си дреха, която беше на нея; и сложи ръката си на главата си и си отиде, като вървеше и викаше.


В улиците му се опасват с вретища; по покривите му и по площадите му всички ридаят, потънали в сълзи.


И вместо благоухание ще има гнилота, вместо пояс – въже, вместо накъдрени коси – плешивост, вместо нагръдник – опасано вретище, и изгаряне – наместо красота.


И портите є ще въздишат и ще плачат; и тя ще седи опустошена на земята.


И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна и летописецът Йоах, синът на Асаф, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му съобщиха думите на рапсака.


Слез и седни в праха, девице, дъще вавилонска. Седни на земята, няма вече престол, дъще халдейска, защото няма вече да те наричат изтънчена и изнежена.


Седи в мълчание и влез в мрака, дъще халдейска, защото няма вече да те наричат господарка на царствата.


Защо седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там! Защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме против ГОСПОДА.


Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд!


Тъжни са пътищата за Сион, защото никой не идва на празниците. Всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат, девиците му са наскърбени и сам той е в горест.


Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.


Присъствието на ГОСПОДА ги разпръсна, Той няма повече да ги погледне. Свещеник не беше почетен, старейшина не беше помилван.


Онези, които ядяха избрани ястия, гинат по улиците, отгледаните в пурпур прегръщат бунището.


С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.


Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.


и ще нададат глас за теб, и ще извикат горко, и ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта.


И ще се обръснат напълно заради теб и ще се опашат с вретище, и ще плачат за теб с горест в душата, с горчиво ридание.


И ще се препашат с вретище и ужас ще ги покрие, и срам ще има по всички лица и плешивост – по всичките им глави.


Плачи като девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си!


Затова разумният ще мълчи в такова време, защото е зло време.


В онзи ден красивите девици и юношите ще припадат от жажда,


И песните на двореца ще бъдат вой в онзи ден, заявява Господ БОГ. Много трупове – на всяко място ще ги изхвърлят мълчешком.


И словото стигна до царя на Ниневия и той стана от престола си и свали одеждата си, и се покри с вретище и седна в праха.


И Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег до вечерта, той и израилевите старейшини; и посипаха главите си с пръст.


И посипаха с пръст главите си и викаха с плач и жалеене и казваха: Горко, горко, на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от нейното великолепие; защото за един час беше опустошена!


Последвай ни:

Реклами


Реклами