Плачът на Йеремия 4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Как потъмня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати по всички улици.

² Как драгоценните синове на Сион, равноценни на чисто злато, сега ги считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

³ Даже чакалите подават гръд и кърмят малките си, а дъщерята на моя народ се ожесточи като щраусите в пустинята.

⁴ Езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

⁵ Онези, които ядяха отбрани ястия, лежат изоставени по улиците; отгледаните върху багреница се валят сега на бунището.

⁶ Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съсипан в един миг, без да са го притеснявали човешки ръце.

⁷ Благородните ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им – по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

⁸ а сега лицето им е по-черно от сажди; не се разпознават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

⁹ По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад: Защото подложени на глад, те чезнат поради липса на плодове от полето.

¹⁰ Ръцете на милозливи жени свариха чадата им; те им станаха храна, при разорението на дъщерята на народа ми.

¹¹ Господ даде воля на яростта Си, изля пламенния Си гняв, в Сион запали огън, който изпояде основите му.

¹² Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, че ще влезе противник и неприятел през ерусалимските порти.

¹³ А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, които проливаха кръвта на праведните сред него.

¹⁴ Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, тъй че човеците не можеха да се допрат до дрехите им.

¹⁵ Отстъпете, вие нечисти – викаха към тях. Отстъпете! Отстъпете! Не се допирайте до нас. А когато те бягаха и се скитаха, говореше се сред народите: Те няма да пребивават вече с нас.

¹⁶ Гневът на Господа ги разпръсна; Той вече няма да гледа на тях; защото не почетоха свещениците и не се смилиха над старейшините.

¹⁷ Очите ни се изнуриха да чакат напразно помощ; в очакването си очаквахме народ, който не можеше да ни спаси.

¹⁸ Дебнат стъпките ни, така че да не можем да ходим по улиците си; приближи се свършекът ни; дните ни се изпълниха; да! Защото краят ни дойде.

¹⁹ Онези, които ни гонеха, станаха по-бързи от небесните орли; гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

²⁰ Дишането на ноздрите ни, помазаникът Господен, е уловен в техните ями, онзи, за когото казвахме: Под сянката му ще живеем между народите.

²¹ Радвай се и се весели, дъще Едомска, която живееш в земята Уз! Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.

²² Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен; но ще накаже твоето беззаконие, дъще Едомска, ще открие прегрешенията ти.