Второ Царе 13 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Амнон и Тамар

¹ След това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, една хубавица на име Тамар.

² И Амнон дотолкова се измъчваше, че се разболя по сестра си Тамар; защото беше девица и на Амнон се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея.

³ Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама; а Йонадав беше много хитър човек.

⁴ И рече на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не щеш ли да ми откриеш причината? И Амнон му каза: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.

⁵ А Йонадав му рече: Легни на леглото си и се престори на болен; и когато дойде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде сестра ми Тамар и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ.

⁶ И тъй, Амнон легна и се престори на болен; и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде сестра ми Тамар и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката ѝ.

⁷ И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.

⁸ И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, който беше легнал; и взе брашно, замеси тесто, направи мекици пред него и изпържи мекиците.

⁹ После взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете навън всички, които са при мене. И всички излязоха.

¹⁰ Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, и ги донесе в спалнята при брат си Амнон.

¹¹ А като ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и рече ѝ: Ела, легни с мене, сестро моя.

¹² Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израил; да не сториш това безумие.

¹³ И аз къде да скрия срама си? А и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. Сега говори на царя; защото той няма да откаже да ме даде на тебе.

¹⁴ Но той отказа да послуша гласа ѝ; и понеже бе по-як от нея, изнасили я и спа с нея.

¹⁵ Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И каза ѝ Амнон: Стани, иди си.

¹⁶ А тя му каза: Не така; защото това зло, дето ме пъдиш, е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.

¹⁷ И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене и заключи вратата след нея.

¹⁸ А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън и заключи вратата след нея.

¹⁹ Тогава Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като сложи ръка на главата си, тръгна си; и тъй вървеше и викаше.

²⁰ А брат ѝ Авесалом ѝ каза: Брат ти Амнон ли беше с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не си го слагай на сърце. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брат си Авесалом.

²¹ А когато цар Давид чу всички тези работи, много се разгневи.

²² А Авесалом не казваше ни дума на Амнон – ни зло, ни добро; понеже Авесалом мразеше Амнон, загдето бе насилил сестра му Тамар.

Авесалом убива Амнон

²³ След цели две години Авесалом имаше стригачи в Баал-Хацор, който е близо до Ефрем; и Авесалом покани всички царски синове.

²⁴ Авесалом дойде и при царя, и каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде царят и слугите му със слугата ти.

²⁵ А царят каза на Авесалом: Не, сине мой, да не идваме всички, за да не те отегчаваме. И Авесалом го молеше настойчиво, но царят отказа да иде, а го благослови.

²⁶ Тогава Авесалом каза: Нека дойде с нас поне брат ми Амнон. А царят му каза: Защо да дойде с тебе?

²⁷ Но понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всички царски синове.

²⁸ Тогава Авесалом заповяда на слугите си: Гледайте, когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ви кажа: Поразете Амнон, тогава го убийте. Не бойте се; нали аз ви заповядвам? Бъдете дръзновени и храбри.

²⁹ И Авесаломовите слуги сториха с Амнон, както заповяда Авесалом. Тогава всички царски синове станаха, възседнаха всеки мулето си и побягнаха.

³⁰ И докато те бяха още на път, слух стигна до Давид: Авесалом избил всички царски синове и не останал ни един от тях.

³¹ Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята; и всичките му слуги, които бяха при него, раздраха дрехите си.

³² А Йонадав, синът на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всички млади царски синове, защото само Амнон е умрял; понеже по заповед от Авесалом това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар.

³³ Сега господарят ми, царят, да не взима това присърце и да не помисли, че всички царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял.

³⁴ А Авесалом беше избягал. В това време младежът, който пазеше стража, като вдигна очи, видя много народ да идва по пътя зад него покрай хълма.

³⁵ И Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идат; както каза слугата ти, така е станало.

³⁶ И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас: също и царят и всичките му слуги плакаха твърде много.

³⁷ Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син. А Давид жалеше за сина си всеки ден.

³⁸ И тъй, Авесалом побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.

³⁹ И духът на цар Давид копнееше за Авесалом, защото царят се беше утешил за Амноновата смърт.