Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Плачът на Йеремия 2:10 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

10 Седят на земята безмълвни старейшините на Сионовата дъщеря, посипаха с пепел главите си, надянаха вретища. Наведоха глави към земята девиците йерусалимски.

Вижте главата копие

Цариградски

10 Старейшините на Сионовата дъщеря седят наземи и мълчат: Туриха пръст на главата си, опасаха се с вретища: Девиците Ерусалимски наведоха главите си към земята.

Вижте главата копие

Ревизиран

10 Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; Хвърлиха пръст на главите си; препасаха се във вретища; Ерусалимските девици навеждат главите си до земята.

Вижте главата копие

Верен

10 Седят на земята онемели старейшините на сионската дъщеря; хвърлиха пръст на главите си, препасаха се с вретища; наведоха до земята главите си ерусалимските девици.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

10 Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; хвърлиха пръст върху главите си; препасаха се във вретища; Йерусалимските девици навеждат главите си до земята.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

10 Седят наземи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипаха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците иерусалимски.

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

10 Старейшините на Сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; посипаха с пепел главите си препасаха се с вретища; ерусалимските девици наведоха глави до земята.

Вижте главата копие




Плачът на Йеремия 2:10
26 Кръстосани препратки  

Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си. Така тя вървеше и стенеше.


Обличат си вретища по улиците, всички ридаят по покривите си и по площадите, потънали в сълзи.


И вместо благоухание ще има зловоние, и вместо пояс – връв, вместо къдрави коси – плешивост, и вместо фина – груба дреха, вместо красота – жигосване.


Тогава ще плачат и скърбят при портите на Сион. Опустошен седи той на земята.


Тогава началникът на двореца Елиаким, Хелкиев син, и писарят Шевна, и секретарят Йоах, Асафов син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.


Слез и седни в праха ти, девице, дъще Вавилонска! Седни на земята без престол, дъще Халдейска! Не, повече няма да те наричат изнежена и изтънчена.


„Седни, мълчи и се скрий в тъмнината, дъще Халдейска, защото вече няма да те наричат господарка на царствата.


Народът казва: „Защо седим ние? Съберете се и да отидем в укрепените градове и да загинем там, тъй като Господ, нашият Бог, ни е определил за гибел и ни е напоил с горчива вода, понеже сме съгрешили пред Господа.“


Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден! Стана като вдовица. Великата столица между народите, княгинята сред областите стана поданица.


Пътищата към Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празници. Всичките му порти запустяха. Свещениците му въздишат, девиците му са печални. Горко и на самия него!


Нека седи самотно и мълчи, защото Той го е възложил върху него.


Сам Господ ги разпръсна. Той няма вече да бди над тях, защото не уважават свещениците, нямат милост към старците.


Тези, които са яли отбрани ястия, гинат по улиците; охранените в скъпи дрехи се валят в смет.


Князете бяха обесени от техните вражи ръце, стареи не бяха почетени.


Старци престанаха да са при градските порти; младежи не пеят.


и ще заридаят с висок глас, ще заридаят за помощ, като посипят с пепел главите си и се валят в прахта.


Ще се острижат до голо и ще навлекат вретища, и ще плачат за тебе с горчив плач.


И ще опашат вретища и от ужас ще се разтреперят. И посрама ще има по лицата им, и главите на всички ще оплешивеят.


Плачи, както млада жена, препасана с вретище, плаче за младия си съпруг!


Затова в такъв час разумният мълчи, защото времето е трудно.


В онзи ден красивите девици и юношите ще изнемогват от жажда,


В онзи ден храмовите песни ще са ридания – казва Господ Бог, и многото трупове ще бъдат мълчешком изхвърлени.“


Когато вестта стигна до ниневийския цар, той стана от трона, съблече царските си одежди, покри се с вретище и седна в пепел.


Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ковчега на Господа и стояха така до вечерта – той и Израилевите старейшини, – посипвайки с пепел главите си.


Тогава посипаха с пепел главите си и с плач и ридание викаха: „Горко, горко на тебе, велики граде, с чиито скъпоценности се обогатиха всички, които имат кораби по море – защото в един единствен час той запустя!


Последвай ни:

Реклами


Реклами