Еклисиаст 1:2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Суета на суетите – казва проповедникът, – суета на суетите, всичко е суета. Цариградски Суета на суетите, рече проповедникът: Суета на суетите, всичко е суета. Ревизиран Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета. Верен Суета на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета. Библия ревизирано издание Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета. Библия синодално издание (1982 г.) Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета! |
Затова премахни тревогата от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото младостта и юношеството са суета.
Да! Ако и да живее човек много години, нека се весели през всички тях; но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Всичко, което иде, е суета.
Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил; и ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето.
Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния, това ще постигне и мене. Каква полза тогава от това, че съм мъдър? Затова рекох в сърцето си, че и това е суета.
Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето, понеже всичко е суета и гонене на вятъра.
А кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм показал мъдрост под слънцето. И това е суета.
Защото един човек може да се труди с мъдрост, със знание и със сполука, а после трябва да остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.
Понеже всичките му дни са скърби и усърдният му труд – печал; даже и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.
Понеже Бог дава на угодния Нему човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятъра.
Събрах си и сребро, и злато, и скъпоценности на царе и области; набавих си певци и певици, и насладите за човешките чада – наложници твърде много.
Защото каквото постига човешките чада, постига и животните – една участ имат: както умира единият, така умира и другото. Да! Еднакво е диханието на всички и човекът не превъзхожда животното. Всичко е суета.
Нямаше край на онези, които ги предхождаха; макар че и идещите поколения не ще го приветстват. И това е суета и гонене на вятъра.
И видях, че за всеки труд и за всяко сполучливо дело човек си спечелва завистта на ближния. И това е суета и гонене на вятъра.
Имаше човек съвсем самичък, без другар, да, нямаше нито син, нито брат; но пак нямаше край на усилния му труд, нито се бе наситило окото му с богатство; и той не се питаше: За кого ли се трудя аз и защо лишавам от блага душата си? И това е суета – жалка работа.
Който обича среброто, на сребро не ще се насити, нито на богатство онзи, който обича печалбата. И това е суета.
Понеже колкото повече думи има, толкова повече смисълът се губи, и каква полза за човека?
Понеже създанието беше подчинено на немощ не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,