Biblia Todo Logo
Онлайн Библия

- Реклами -




Еклисиаст 1:2 - Цариградски

2 Суета на суетите, рече проповедникът: Суета на суетите, всичко е суета.

Вижте главата копие

Ревизиран

2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

Вижте главата копие

Верен

2 Суета на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

2 Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

2 Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

2 Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!

Вижте главата копие




Еклисиаст 1:2
23 Кръстосани препратки  

А человек суетен гордее се, И человек се ражда диво оселче.


человек прилича на суета: Дните му са като сянка която прехожда.


Помни колко е кратко времето ми: В каква суета си направил всичките человечески синове!


И отнеми яростта от сърдцето си, И отдалечи лукавството от плътта си; Защото младостта и юношеството е суета.


Но ако и да живее человек много години, И се весели през всички тях, Нека си напомни за дните на тъмнината че ще бъдат много. Все що иде е суета.


Суета на суети, рече проповедникът, Всичко е суета.


И разгледах аз всичките си дела които направиха ръцете ми, И труда в който се трудих; И, ето, всичко е суета и угнетение на духа, И нема полза под слънцето.


За то рекох в сърдцето си: Както се случава на безумния, Така ще се случи и на мене; Защо прочее да стана аз по-мъдър? За то подумах в сърдцето си че и то е суета.


За то намразих живота, Защото тежки ми се видеха делата които биват под слънцето; Понеже всичко е суета и угнетение на духа.


И кой знае дали ще бъде мъдър той или безумен? Но ще властвува над всичкия ми труд що съм се трудил И в който показах мъдростта си под слънцето. Суета и то.


Защото има человек на когото трудът биде С мъдрост и съ знание и съ сполука; Но го оставя за дял другиму Който не се е трудил за него. И то суета и голямо зло.


Понеже всичките му дни са болест, И трудовете му скърб; И ноще още сърдцето му не спи. И то суета.


Понеже Бог дава на угодния пред него человек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди За да притуря и да трупа, - За да го даде на угодния пред Бога. И то суета и угнетение на духа.


Събрах си сребро, и злато, И скъпи вещи от царе и от места: Придобих си певци и певачки, И наслажденията на человеческите синове – Всякакъв вид великолепия.


Защото случаят на человеческите синове Е случай и на скота: един случай имат. Както умира този, така умира и онзи. И едно дихание е във всичките, И человек не превъзхожда в нищо скота, Защото всичко е суета.


Няма край на всичките люде, На всичките които са били пред тях; А дирните не ще се възвеселят в него. И това е прочее суета и угнетение на духа.


И още видях аз всеки труд И всяко сполучено дело, че за това на человека му завижда ближният му. И това суета и угнетение на духа.


Има някой който си няма втория, Ей, няма нито сина нито брата; И не престава от всичкия си труд: Даже окото му не се насища с богатство; И не дума: За кого се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.


Който обича среброто, не ще да се насити със сребро, Нито с доходи който обича изобилие. И то е суета.


Понеже има много неща, които умножават суетата, Каква полза на человека?


Понеже създанието се подчини на суетността, не своеволно, но чрез тогози който го подчини,


Последвай ни:

Реклами


Реклами