Стрелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.
Плачът на Йеремия 2:11 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Очите си изплаках от сълзи; утробата ми се свива, сърцето ми се къса, понеже дъщерята на моя народ е съсипана, понеже деца и кърмачета измират по улиците на града. Цариградски Очите ми повенаха от сълзи, чревата ми се смущават, Дробът ми се изля на земята заради съкрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и сучещите премират в стъгдите на града. Ревизиран Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; Дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и бозайничетата примират по улиците на града. Верен Очите ми чезнат от сълзи, вътрешностите ми горят, дробът ми се изсипа на земята заради разрушението на дъщерята на народа ми, защото децата и кърмачетата примират по улиците на града. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми; моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ, тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици. Библия ревизирано издание Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми, понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града. Библия синодално издание (1982 г.) Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици. |
Стрелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.
Разлях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се всред вътрешностите ми.
Смили се над мене, Господи, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
Затова казвам: Отвърнете се от мене; ще плача горко. Не се трудете да ме утешавате за опустошението на народа ми.
Като лястовица или жерав, така крещях, стенех като гургулица. Очите ми изнемощяха от гледане към небесата. В беда съм, Господи; ела ми на помощ!
Синовете ти примряха; лежат по всички кръстопътища като антилопа в мрежа; пълни с яростта Господня, с изобличението на твоя Бог.
И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем без да престанат; защото девицата, дъщерята на Моя народ – е поразена с много люта рана.
Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми, сърцето ми стене в мене; не мога да мълча, защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.
Затова сега, така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Защо правите това голямо зло против своите души, като изтребвате помежду си мъж и жена, дете и бозайниче изсред Юда, та да не остане от вас никой оцелял?
Ето, гласа на дъщерята на Моя народ, който вика от далечна земя: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли там? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?
Целият му народ въздиша и иска хляб; дава драгоценните си неща за храна, за да подкрепи душата си. Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!
Затова аз плача; окото ми, окото ми излива сълзи, защото утешителят, който би подкрепил душата ми, е далеч от мене. Чадата ми погинаха, защото надделя врагът.
Погледни, Господи, защото съм в утеснение; утробата ми се свива, сърцето ми се обръща в мене, защото зле се възбунтувах против Тебе; навън ме обезчади меч; у дома сякаш смърт владее.
защото, ето, идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.
Тогава Давид и мъжете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.