Йов 30 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Но сега ми се надсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа наред с кучетата на стадото си;

² защото каква полза от силата на ръцете им – човеци, чиято жизненост е изчезнала?

³ От немотия и глад те са измършавели; бягат в безводната земя, мрачна и опустошена;

⁴ между храстите късат стръкове и корени на смрика за храна.

⁵ Изпъдени са измежду човеците, които викат след тях като след крадци.

⁶ Живеят в пукнатините на долините и в дупките на земята и на скалите.

⁷ Реват между храстите и се свират под тръните.

⁸ Синове на безумци, без име, те са прогонени от земята.

⁹ А сега аз им станах песен, още станах им за поговорка.

¹⁰ Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, и не се свенят да плюят в лицето ми.

¹¹ Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мене.

¹² Отдясно въстават тия изчадия, залагат капан за нозете ми и насочват против мене гибелните си намерения,

¹³ развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

¹⁴ Идат като през широк пролом; из руините се нахвърлят върху ми.

¹⁵ Ужаси ме налетяха; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

¹⁶ И сега душата ми се топи в мене; скръбни дни ме постигнаха.

¹⁷ Нощем ме пронизват костите ми и жилите ми не си почиват.

¹⁸ С голямо усилие се сменя дрехата ми; стяга ме като яката на хитона ми.

¹⁹ Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и на прах.

²⁰ Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя и Ти ме поглеждаш.

²¹ Обърнал си се и се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка срещу мене враждуваш;

²² издигаш ме, възкачваш ме на вятъра и ме стопяваш в бурята.

²³ Зная, че ще ме докараш до смърт, и до дома, който е определен за всичките живи.

²⁴ Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

²⁵ Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли наскърбяваше душата ми за сиромаха?

²⁶ Когато очаквах добро, дойде зло; и когато очаквах светлина, дойде тъмнина.

²⁷ Червата ми възвират и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

²⁸ Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

²⁹ Станах брат на чакалите и другар на щраусите.

³⁰ Кожата ми почерня на мене и костите ми изгоряха от огън.

³¹ Затова арфата ми се настрои за оплакване и свирката ми – за плач.