Плачът на Йеремия 2:11 - Библия синодално издание (1982 г.)

¹¹ Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици.

Цариградски

¹¹ Очите ми повенаха от сълзи, чревата ми се смущават, Дробът ми се изля на земята заради съкрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и сучещите премират в стъгдите на града.

Ревизиран

¹¹ Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; Дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и бозайничетата примират по улиците на града.

Верен

¹¹ Очите ми чезнат от сълзи, вътрешностите ми горят, дробът ми се изсипа на земята заради разрушението на дъщерята на народа ми, защото децата и кърмачетата примират по улиците на града.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹¹ Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми; моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ, тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.

Библия ревизирано издание

¹¹ Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми, понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹¹ Очите си изплаках от сълзи; утробата ми се свива, сърцето ми се къса, понеже дъщерята на моя народ е съсипана, понеже деца и кърмачета измират по улиците на града.

Плачът на Йеремия 2:11 Referencias Cruzadas

Йов 16:13

Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,

Йов 30:27

Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.

Псалми 31:9

„Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват.“

Псалми 38:8

И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.

Псалми 6:7

Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.

Псалми 69:3

В стид и срам да потънат, които търсят душата ми! Да бъдат обърнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло!

Исаия 22:4

Затова казвам: оставете ме, горко ще плача; не силете се да ме утешавате, задето е разорена дъщерята на моя народ.

Исаия 38:14

Като жерав, като лястовичка издавах звукове, като гълъб тъгувах; очите ми унило гледаха към небето: Господи! утеснен съм; спаси ме.

Исаия 51:20

Синовете ти изнемогнаха, лежат по ъглите на всички улици, както сърна в примка, изпълнени с гняв Господен, със заплаха от твоя Бог.

Йеремия 14:17

И кажи им тая дума: нека се леят сълзи из очите ми денем и нощем и да не престават; защото с голямо поражение, с тежък удар е поразена девицата, дъщерята на моя народ.

Йеремия 4:19

Утробо моя! утробо моя! скърбя вдън-сърце си, вълнува се в мене сърцето ми, не мога да мълча; защото ти чуваш, душо моя, звук от тръба, шум от битка.

Йеремия 44:7

И сега, тъй казва Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: защо вършите туй голямо зло на душите си, като изтребвате помежду си мъже и жени, възрастни деца и младенци изсред Иудея, та да си не оставите остатък,

Йеремия 8:19

Ето, слушам от далечна страна писък от дъщерята на Моя народ: нима няма Господ на Сион? нима Царят му не е там? – Защо Ме разгневиха със своите идоли, чуждоземни, нищожни?

Плачът на Йеремия 1:11

Цял негов народ въздиша, търсейки хляб, дава своите драгоценности за храна – душа да подкрепи. „Погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!“

Плачът на Йеремия 1:16

Затова аз плача; окото ми, окото ми вода пролива, понеже далеч е от мене утешител, който би оживил душата ми; децата ми са съсипани, защото врагът надделя.

Плачът на Йеремия 1:20

Погледни, Господи, защото съм утеснен, утробата ми се вълнува, сърцето ми се превърна в мене, задето упорито Ти се противих; отвън ме меч обезчеди, а в къщи – смърт.

Плачът на Йеремия 5:17

От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.

Лука 23:29

понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!

Първо Царе 30:4

Давид и народът, който беше с него, нададоха вик и плакаха, докле не остана в тях сила да плачат.